Негативите от въвеждането на 10% налог върху лихвите по депозитите на всеки българин са повече от позитивите. Положителните ефекти, които се търсят, не са толкова значителни, за да бъде въвеждан нов данък. Интересно е защо МФ само преди две седмици отричаха такова намерение, а сега направо го въвеждат. Любопитно е какво се е случило между 26 септември и 10 октомври? Трудно е да се каже. Като погледнем предвидените приходите в бюджета от преките данъци, от данъка върху доходите, можем да кажем че този данък е сметнат вътре в тях. Т.е. едва ли нещо се е случило, защото всичко е било решено още тогава. Моето мнение е, че тези очаквани 120 млн. лева в бюджета са нищо, изглеждат като една кръпка върху бюджета, а може и да са по-малко. До сега говорим за фискална дисциплина и колко добре се движи бюджета и изведнъж се прибягва до такива ходове. Явно се търсят спешно пари, това е обяснението. Спешно се въвежда един изцяло нов данък, който ще бъде свързан и с разходи по администрирането, който ще има ефекти върху икономиката като цяло. Не се знае дали това е цената, която си заслужава да бъде платена от хората. Позитивите се търсят от гледна точка на това да се компенсира увеличението на дефицита, поради увеличението на някои разходи и да се намери един нов източник на доход за бюджета. Освен това се търся и ефекти върху потреблението, които са доста спорни. По този начин се объркват и хората. Те не разбират защо ще им вземат 10% от депозита. Това не е така. Ще им вземат 10% от лихвите по депозита. В случая потърпевши ще бъдат не само богатите, защото най-голям брой влогове са на дребни спестители, отделени за черни дни. Сега и малкия им доход ще бъде обложен, като наистина за тях това ще е двойно облагане. Веднъж им е обложен дохода, когато са го получили под формата на заплата и сега втори път върху лихвите по спестяването си.



Алтернативните възможности? От тук нататък хората потърсят банки с по-високи лихви, които обикновено са рискови. Депозитите в България все пак са защитени до 196 000 лева, така че това ще е едно от решенията. Така ще се създаде проблем на останалите банки. Всяко разместване на депозитната база е неприятна. Другият вариант е да поискат по-висока лихва от банката, с която поддържат дългосрочни отношения. Това ще доведе до една тенденция към увеличаване на лихвите, което ще се пренесе и върху лихвените проценти по кредитите. Така ще поскъпнат кредитите в икономиката. По отношение на алтернативни инвестиции и спестявания, аз съм малко скептичен.

Представянето в последните години на фондовата борса не може да предизвика някакво голямо доверие и интерес в обикновения българи. Дребните служители трудно биха могли и да изнесат парите си извън ЕС и Швейцария. Остава буркан-банк. Последен вариант е да се увеличи срочността на депозита, за да получат по-висока лихва. Банкерите не коментират решенията на Дянков, защото смятат, че умират на 48-я час. Те очакват това решение да отмре само във времето, но аз очаквам все пак данъка да го има от 1 януари.

Copyright © CROSS Agency Ltd.