Специалисти от Института по биомедицински проблеми на Руската академия на науките идентифицираха бактерии, които са прекарали повече от 25 години на Международната космическа станция.
Това са най-дълго живеещите микроорганизми, за които е известно, че съществуват в създадени от човека космически обекти.
Учените предполагат, че способността да образуват спори им е помогнала да се адаптират към условията на орбиталния комплекс.
„Дългоживеещите“ бактерии са открити в проби от триол, разтвор на основата на глицерол, който се използва като охлаждащ агент в системата за терморегулация на руския сегмент на МКС.
Оборудването е на борда от самото начало на експлоатацията на орбиталния комплекс, тоест от 1998 г., и оттогава не са правени промени по него.
Пробите, в които са открити микроорганизми, са доставени на Земята през октомври 2023 г.
Изследователят от Института по биомедицински проблеми на Руската академия на науките Александър Гуридов казва за „Известия“, че по време на изследването в течността са открити ендоспори – специална форма на бактерии, в които те се превръщат, когато външните условия станат неблагоприятни.
В тази форма те губят повечето си водни молекули, намаляват по размер, създават сложна обвивка и спират всички жизнени процеси. Микроорганизмите могат да останат в това състояние дълго време.
Предполага се, че те биха могли да оцелеят на МКС поради способността си да образуват спори.
След като пробите бяха доставени в лабораторията, бактериите са се активирали, потвърждавайки своята жизнеспособност.
В този случай учените се интересуват именно от това как микроорганизмите са успели да се адаптират към суровите екстремни условия на космическата среда по време на престоя си на станцията.
Дозата радиация, която бактериите са получили в продължение на много години, е смъртоносна за много спорообразуващи щамове.
Експериментът показва, че след облъчване с високи дози радиация броят на обикновените земни бактерии намалява около 8-10 пъти, докато техните „космически“ варианти са по-стабилни и броят им намалява само 6-7 пъти.
По този начин степента на оцеляване на бактериите, които са били в Космоса, е 100-1000 пъти по-висока.
Радиацията обаче не е единственият фактор, който влияе върху микроорганизмите в системата за терморегулация на МКС. Те са били изправени и пред липсата на кислород и специални вещества – соли, които са част от охлаждащия агент. Последните повишават киселинността (pH) на разтвора, което води до по-алкална среда.
Високата концентрация на глицерол предизвиква осмотичен шок в бактериите, което често води до тяхната смърт.
Освен това, по време на процеса на охлаждане на станцията, работният флуид в системата пренася топлина от вътрешната верига към външната верига. В същото време температурата варира от +5 до +35 °C, което също може да убие някои видове микроби.
Сега учените планират да установят дали бактериите са способни не само да поддържат жизнеспособност под формата на спори в екстремни среди, но и да се размножават в нея.
Такива изследвания ще помогнат не само за изучаване на адаптивността на микроорганизмите, но и ще подобрят нивото на безопасност на екипажите на МКС.
Някои учени предполагат, че бактериите могат да „пътуват“ между планетите под формата на ендоспори. Те могат да останат в „спящо“ състояние в продължение на много години – това се доказва от микроорганизми, открити в ледовете на Антарктида, които са на около 8 милиона години.
Подобни микроби, според биолозите, биха могли да съществуват в ядрата на комети и метеорити, паднали на Земята. Може би така е започнал животът на нашата планета.
Въпреки това ще са необходими допълнителни изследвания, за да се потвърди тази хипотеза.
