Нашият вид се е появил в Африка преди повече от 300 000 години, като най-старите известни фосили на Хомо сапиенс са открити на място в Мароко, наречено Джебел Ирхуд, разположено между Маракеш и атлантическото крайбрежие.
Но оскъдността на вкаменелости на Homo sapiens от ранния етап на нашата еволюционна история и географското разпространение на тези останки в Африка на места като Етиопия и Южна Африка затрудняват сглобяването на цялостната картина на това как нашият вид се е появил и разпръснал из континента, преди да тръгне по света.
Ново проучване, в което се използват данни за генома на съвременни африкански популации, дава представа за това как е могло да се развие този процес. Изследването показва, че многобройни родови групи от цяла Африка са допринесли за появата на Homo sapiens по мозаечен начин, мигрирайки от един регион в друг и смесвайки се помежду си в продължение на стотици хиляди години. Установено е също така, че всеки жив човек днес може да проследи произхода си до поне две отделни популации, които са съществували в Африка преди около един милион години.
Откритията не подкрепят дългогодишната хипотеза, че един-единствен регион в Африка е дал началото на Homo sapiens, нито сценарий, включващ смесване с неидентифициран близкородствен вид в човешката еволюционна линия в рамките на Африка.
„Всички хора имат сравнително скорошни общи предци, но историята в по-дълбокото минало е по-сложна от това, че нашият вид е еволюирал само на едно място или в изолация“, казва Аарон Рагсдейл, популационен генетик от Университета на Уисконсин-Медисън, водещ автор на изследването, публикувано тази седмица в списание Nature.
Според Рагсдейл родовите групи вероятно са били разпръснати в географски ландшафт с популационна структура, която „е била „слаба“, което означава, че е имало постоянна или поне повтаряща се миграция между групите и това е поддържало генетично сходство между родовите популации.“
Поради оскъдните фосилни останки и археологически доказателства изследователите се обръщат към геномни данни от живи хора, за да намерят улики за миналото. Те изследват геномни данни от 290 души, предимно от четири географски и генетично разнообразни африкански народа, за да проследят приликите и разликите между популациите и да установят генетичните взаимовръзки в продължение на стотици хиляди години.
Те включват: 85 души от западноафриканската група менде от Сиера Леоне; 44 души от групата нама кхое-сан от Южна Африка; 46 души от групите амхара и оромо в Етиопия; и 23 души от групата гумуз, също от Етиопия. Геномни данни са изследвани и от 91 европейци, за да се отчете влиянието на постколониалната епоха, както и от неандерталец – изчезнал човешки вид, който е бил концентриран в Европа допреди около 40 000 години.
Вкаменелостите са оскъдни във времевия период, който би бил най-информативен за появата и разпространението на Homo sapiens, и няма древна ДНК от скелетни или зъбни останки от тези периоди – казват изследователите.
„Въпреки че откриваме доказателства за анатомично съвременни човешки останки и артефакти в различни части на Африка, те са толкова оскъдни във времето и пространството, че е трудно да разберем връзките им помежду им и с нас“, казва генетикът и съавтор на изследването Саймън Гравел от университета Макгил в Монреал. „Били ли са свързани помежду си? Свързани ли са с нашите предци, или са били местни популации, които са изчезнали?“
„Генетичните данни бяха наследени от непрекъсната верига от предавания, датираща от времето далеч преди възникването на съвременните хора. Сродството между съвременните хора съдържа много информация за тази верига от събития“, добавя Гравел. „Като изградим модели за това как са се случили тези предавания, можем да тестваме подробни модели, които свързват минали популации със съвременни популации.“
