Изследователи смятат, че с помощта на определени лингвистични инструменти най-после са се научили да разбират маймуните.

В продължение на много години зоолози и лингвисти са изучавали езика на маймуните Кембъл, за да се опитат да разберат техния език.

Сега учени от Националния център за научни изследвания във Франция и Нюйоркския университет са успели да установят няколко ключови „думи", които приматите използват за общуване помежду си.

В резултат на наблюдения в тропическите гори на Кот д'Ивоар е установено, че маймуните издават звука „крак", когато искат да предупредят събратята си за леопард наблизо, и звукът „хок", за да предупредят другите за орел, кръжащ над главите им.

Но на остров Тивай в Сиера Леоне, където няма нито един леопард, същите маймуни използват „крак" като сигнал за всякаква заплаха, включително от орли. Следователно маймуните различават корени и наставки, за да опишат както природните заплахи, така и степента на тяхната опасност.

На острова изследователите открили, че маймуните Кембъл използват специфичен „диалект" – те не само казват „крак" и „хок", но и добавят към тях окончанието „у" за обозначаване на по-малки основания за заплаха.

Също те произнасят „бум", когато заплахата вече е отминала. На „човешки" език така се обозначава контекст – ние избираме най-информативния термин, за да опишем нещо по-неясно.

Тези резултати позволяват на учените да предположат, че езикът на маймуните има множество диалекти и прочие нюанси, така че за по-дълбоко разбиране на комуникацията на приматите напълно може да се използват инструменти от „човешкия" език.