Екип учени от университета в Саутхемптън използваха физиката и математиката, за да пресъздадат звуци от други светове – от мълнии на Венера до вихрушки на Марс и ледени вулкани на най-голямата сатурнова луна Титан, съобщи „Индипендънт“.
Те решили да проверят какъв ще е ефектът на различните атмосфери, налягания и температури върху човешкия глас на Марс, Венера и Титан. Компютърните модели показали, че на Венера например хората биха звучали като ръмжащи смърфове. При условие, разбира се, че човек оцелее на втората планета от Слънчевата система, където температурата на повърхността е 480 градуса по Целзий, а налягането е 96 пъти по-високо, отколкото на Земята. „На Венера вашият глас би бил много по-басов. Заради плътната атмосфера на планетата, гласните струни биха вибрирали много по-бавно“, обяснява проф. Тим Лейтън. Въпреки това, по думите му, скоростта на звука в атмосферата на Венера е много по-висока, отколкото на Земята, поради което мозъкът ни би се объркал при определянето на размера на говорещия. Тази способност вероятно е еволюирала, за да могат древните хора да определят дали звуците, които чуват през нощта, идват от животно, което е опасно или става за храна. „Ако някой ни говори на Венера, ще го възприемаме като дребен, но с дълбок басов глас – хората биха звучали като ръмжащи смърфове“, обобщава проф. Лейтън.
Учените са убедени в своите изчисления, но не искат да спират дотук. Проф. Лейтън, който по-рано успя да възпроизведе звука от метанов водопад в Космоса, сега е заинтригуван от въпроса как би звучала музиката на друга планета. „Ако астронавтите в бъдеще прекарват по няколко месеца на Марс, може да поискат да вземат със себе си музикални инструменти. Как ли биха звучали там?“, пита се проф. Лейтън.