В продължение на много години учени от целия свят са опитвали да открият как египтяните са проектирали и построили Голямата пирамида в Гиза - единственото оцеляло от Седемте чудеса на античния свят. Архитектът от Норвежкия университет по наука и технологии Оле Брин смята, че е намерил отговора на тази древна загадка, съобщава „Сайънс дейли“. Според Брин строителната мрежа на Голямата пирамида е разработена на основата на простото число седем, а основата на 146,6-метровия монумент на фараона Куфу най-вероятно е стъпаловидна пирамида.
Пирамидата на Куфу, по-известна като Хеопсовата пирамида, разположена в платото Гиза, е построена около 2600 г. пр.н.е. Тя е най-високата, построена от човешка ръка, структура в света близо 3800 години, което я прави една от най-изучаваните конструкции в историята на човечеството. През годините са били излагани най-различни теории за това, как египтяните са построили „истинските“ пирамиди.
Оле Брин обаче смята, че съвременните учени са били толкова погълнати от тежестта на близо 2,3-те милиона варовикови блокове – около 7 милиона тона, че пренебрегват основните проблеми, пред които строителите на пирамидите са били изправени. В своята работа Брин не се занимава с това, как древните египтяни са успели са поставят огромните блокове на мястото им – вече има безброй теории за това. Норвежкият учен се опитва да намери отговор на въпроса, как строителите са знаели точно къде да поставят варовиковите блокове и как главният архитект е успявал да предаде тези прецизни планове на 10 хиляди неграмотни мъже. Докато изучавал плановете от 30-те най-стари египетски пирамиди, Брин открил система, която би могла да помогне на египтяните да определят най-високата точка на пирамидата с впечатляваща точност.
“Египтяните измислили съвременната строителна мрежа, като отделили измервателната система от физическото построяване“, обяснява Брин. През третото хилядолетие преди новата ера измервателните единици, използвани при строежи, са били египетският царски лакът, равняващ се на седем длани, всяка от която е равна на четири пръста. Точната дължина на кралския лакът се установява едва през XIX век – тя е 52,355 см, а височината на пирамидата на Куфу е 280 лакътя.
Тъй като седем е просто число обаче, то не е особено подходящо за строителна мрежа. Затова египтяните разделили пирамидата на седем части и така получили шестстепенна основна структура, като седмата част била най-високата точка – върхът на пирамидата. За да се получи триизмерна строителна мрежа на тази структура, е необходимо да се разделят 280 кралски лакътя на 7. Тъй като кралският лакът се равнява на седем длани обаче, е достатъчно просто да се смени мярката от лакъти на длани. Според Брин най-явното доказателство за разделянето на пирамидите на седем части – или шест мастаби (стъпала) и върха. „Камерата на царицата е поставена точно на върха на първата мастаба, тази на краля е върху втората, а Голямата галерия образува рампа между първата и втората мастаба“, обяснява норвежкият учен.