В деветия епизод от първия сезон на придобилото невероятна популярност риалити шоу на Доналд Тръмп „Стажантът” (през януари 2008 г. по NBC ще започне седмият сезон, за който се говори, че ще има ВИП състезатели) на двата екипа начеващи бизнес мениджъри на стълбите пред музея „Метрополитън“ е поставена сложна задача. Те трябва да изберат по един обещаващ художник, да уредят изложба в комерсиална галерия в Манхатън и да определят победителя – критерий е сумата от продадените картини. Никой няма опит, нито отношение За американската система на менажиране (entrepreneurship) е типично решаването на всякакъв тип бизнес ситуации, обединени от водещия принцип за получаване на печалба. Например в 5-и епизод, когато на двата екипа бяха дадени по $1000 и задачата да закупят с тях каквато искат стока и да я продадат с печалба на битпазар. В страна, в която за разлика от нашата не само съществува пазар на изкуството, но той е водещият в света, подходът към решаване на задача от „артистичен” или „естетски” характер е също така “businesslike”, както всяка друга. По думите на една от най-големите знаменитости в света на музеите, дългогодишния директор на „Метрополитън“ Филип де Монтебело „Изкуството не е бизнес, но се управлява по начина, по който се управлява бизнесът”. Двата екипа - Versacorp и Protegé, са изправени пред еднакво неспецифична задача, за която никой от тях няма нито опит, нито дори отношение – да изберат кого от двамата художници да представят пред публика от потенциални купувачи на произведения на съвременно изкуство. Освен обективното обстоятелство, че никой от четиримата млади артисти не притежава особени заложби, освен заявена „перспективност” или „провокативност”, изборът на екипите е изцяло случаен, тъй като избиращите са еднакво некомпетентни за света на изкуството и за това как фунционира пазарът му. В шоуто по-скоро се фетишизира „усеъта” на добрия мениджър по отношение на обекта на своята бизнес задача или цел. Доверете се на инстинкта В случая с Versacorp инстинктът се оказва по-верен (по-точно инстинктът на лидера Ник, който налага решение, противно на болшинството), като изборът не се ръководи от „провокативността” на творбите или високата им самооценка. При Protegé се получава по-скоро обратното. Трябва да харесваш това, което продаваш В нощта на вернисажа двата екипа са изправени пред еднакво несвойствено за всеки от членовете поведение – да действат като галерийни куратори, омайващи клиентите на галерията с цел „пласиране” на творбите. В непрофесионалното и наивно старание на младите мениджъри имаше нещо едновременно смешно и симпатично - в опитите на всяка цена да се налучка ефективен подход (дори с цената на умилително абсурдни „обяснения” на произведенията) към консуматорската част на публиката, чието поведение в интерес на истината беше не по-малко дилетантско. И тук основната разлика, довела (вероятно) до убедителната победа на Versacorp – „харесването” на продукта или обекта на усилието, което в последвалия анализ е силно подчертано от Доналд Тръмп. И още нещо: способността за работа в екип, което при американския стил на работа и бизнес взаимоотношения се смята за първа по важност. Въпреки различните мнени, в момента на вземане на едноличното решение (executive decision) от водещия мениджъ, целият екип застава зад него и го провежда с пълна убеденост и ентусиазъм. Обратно, в случая с Protegé докрай се демонстрира равнодушие към продукта (въпреки привидно единодушния избор на художника) и неразбиране на света, към който той и публиката му принадлежат. Не е важно знаенето, а работата в екип Вторият, христоматийно неправилен елемент са личните дрязги и неприязън между членове на екипа, конкретно между Омароса и Хайди. За един европеец отстрани изглеждат еднакво непривлекателно както „детинският” (и запазена марка американски) демонстративен работохолизъм на Хайди, настояваща вместо обяд „просто да се грабне сандвич”, понеже „имало да се върши работа”, така и характерният за поведението на цветнокожи в мултирасова среда инат да се наложи на всяка цена при Омароса. При кулминацията на шоуто с крайното решение на Доналд Тръмп (”You are fired!”) и уволняването на Омароса неговото решение се базира на ползата за екипния принцип („Не е толкова важно колко много знаеш, а дали можеш да си лидер и да работиш в екип”) и отвращението му към хора, които си търсят оправдания. Но аз на негово място бих уволнил начаса и двете сприхави дами. Между другото Хайди ще бъде уволнена в следващата серия, а отстраняването на Омароса няма да й попречи да направи блестяща бизнес кариера - заместник-директор по персонала на Белия дом!