Георги Тошев, водещ на предаването „Другата България“: Медиите в Китай са мъртви
- Вярно ли е, че са те уволнили от bTV, Жоро?
- Не, защото аз никога не съм работил на щат в bTV. Предаването „Другата България” е продуцирано от Агенция „Прима”. Имам договор с нея, не с телевизията.
Георги Тошев е автор и водещ на предаването „Другата България”. Вече 7 години той обикаля по света, за да го покаже на зрителите на bTV през погледа на нашите сънародници в чужбина. Работил е във вестниците „24 часа“ и „Континент“, в списанията „Лик“ и „Едно“. Две години е автор на предаването „Артефакти“ по БНТ. Бил е и съветник на министъра на културата Емма Москова.
- Вярно ли е, че са те уволнили от bTV, Жоро?
- Не, защото аз никога не съм работил на щат в bTV. Предаването „Другата България” е продуцирано от Агенция „Прима”. Имам договор с нея, не с телевизията. С колегите от bTV съм в прекрасни отношения. Заедно ще празнуваме тази сряда в „Ялта”.
- В гилдията се носят слухове, че спираш с “Другата България“ и ще се посветиш на нови проекти. Истина ли е?
- Всеки има лимит. Не се отъждествявам само с „Другата България”. Вярно е, че това е най-важният ми проект от 7 години и съм сигурен, че ще продължавам да бъда част от него. Факт е обаче, че има и други инициативи, които смятам да реализирам в bTV. Все още съм се посветил изцяло на „Другата България” - монтирам сериите от Китай и Лондон. Предстои ми работа и върху епизоди от Виетнам и Хон- конг. Така че още дълго време ще срещам зрителите с нашите сънародници в чужбина всяка неделя в 12 часа в ефира на bTV.
- Не се ли изчерпа форматът „Другата България“?
- Този формат е универсален, за да се изчерпа лесно. Когато преценя, че няма какво повече да кажа в това предаване, ще си тръгна сам. В това няма драма. Все пак прекалено много сърце и труд съм вложил, за да го погубя от нарцисизъм. Вярвам, че има колеги, които биха го заредили с нови идеи. С продуцентите от “Прима” обсъждаме вариант за отваряне на предаването и за други журналисти.
- Преди дни bTV излъчи епизод от поредицата „Чудото Китай”, в което ти гостува в „Чайна интернешънъл рейдио”. Как изглеждат медиите, подложени на жестока цензура?
- Тъжни, самотни, отчуждени от темите, историите и героите, за които говорят. Разбира се, колегите, които работят там, са всеотдайни и любопитни, като всички други журналисти. Това, което видях в радиото, ме порази – хората искрено вярват в това, което правят. Правят го добре, работят много, но в крайна сметка медията не излъчва енергия, тя е като паметник. Мъртва е.
- А откри ли „номера на китайката”?
- Тръгвайки към Китай, си бях поставил за цел да проверя клишетата. Едно от тях е именно „номерът на китайката”. Това е стар лаф, който се търкаля от години у нас, превърнал се е в нещо като градски фолклор.
Обикновено в нашето съзнание изразът е свързан с хитрост, тайна. Попитах няколко китаеца какво разбират под „номера на китайката”. Оказа се, че нищо. Попитах и всички българи. Повечето се замислиха, други - много се смяха. Като изключим сексуалния подтекст при белите мъже, които трудно устояват на китайките и азиатките като цяло, всеки един от героите на поредицата имаше свой, в повечето случаи неочакван за мен отговор. Но няма да издам отговорите им. Те са в „Другата България”.
Въпросите зададе
Доротея Младенова