Повече от 30 българи членуват в IPRA – Международната PR асоциация. От 2008 година в Съвета на организацията ще има двама наши представители - Жасмина Николова и Деница Сачева. Мария Гергова пък ще бъде президент на асоциацията през 2009 г. Николова е участвала в управлението на PR агенциите Brand New Ideas, MAG Communications и Loyalty Solutions. Член е на IPRA от 2001г. Работила е като ръководител на PR отдела в здравното министерство, съветник по PR в Министерство на енергетиката и като PR мениджър в Централна кооперативна банка. - Г-жо Николова, какво представлява IPRA и откога България членува в нея? - IPRA е създадена през 1955 г. и в нея членуват повече от 1100 души от над 40 страни. Членството в IPRA е индивидуално. Oсновни акценти в работата на асоциацията са създаването и спазването на кодекси за добра практика, организацията на регионални конференции, проучванията за тенденциите в професията, взаимоотношенията PR-медии. Всяка година IPRA организира среща на високо равнище в Лондон, на която се очертават основните предизвикателства пред PR професионалистите и се връчват годишни Световни златни награди за изключителни постижения в PR-а. На всеки три години се организира и Световен конгрес на PR-а, през 2008 г. събитието ще се проведе в Китай. Едно от най-ценните преимущества на членовете на IPRA е обменът на знания и опит, както и мрежата от контакти в цял свят. - Как IPRA общува с националните PR организации? - Всяка страна, от която има членове на IPRA, формира своя национална секция. През 2005 г. българският клон на IPRA подписа Етичен кодекс на PR специалистите у нас. Той бе парафиран от БДВО, ИМАГИНЕС, Асоциацията на PR-ите на общините в България, Българската асоциация на PR агенциите, Българското дружество на практикуващите връзки с обществеността към СБЖ и Асоциацията на PR в държавната администрация. - Защо PR-ът напоследък е толкова популярен у нас? - Вероятно една от причините за това явление е, че PR-ът е сравнително нова за България професия. В резултат на непознаването на същността и отговорностите, погледнато отстрани, тя изглежда атрактивна, забавна и интересна. В действителност обаче професионалният PR изисква изключително много лични и професионални качества, както и много работа. За PR практиците няма почивен ден. Успешната им работа изисква да анализират големи количества информация и във всеки момент да знаят къде, какво и как се случва. В крайна сметка клиентите са тези, които дават оценката с доверието и лоялността си към PR практиците и агенциите. - Защо не се спазва приетият през 2005 г. Етичен кодекс? Има ли нужда той да бъде преправен? - Не, категорично няма нужда от преправяне. По-скоро има нужда от популяризиране – както сред практикуващите РR-и, така и в академичните среди. С него трябва да са запознати и клиентите, и медиите. Модерните тенденции гласят, че успешният бизнес е етичният бизнес. България може и да изостава от тези тенденции, но все повече ще върви по този път. Особено когато правенето на бизнес в областта на комуникациите излиза далеч извън националните граници. - Защо PR-ите не са единни? Пазарът ли им пречи? - Не съществува гилдия, която да е единна до такава степен, че да няма различия между отделните й членове. В това отношение нашата професия не се различава съществено нито от лекарите, нито от адвокатите например. Тепърва осъзнаваме необходимостта от общи действия по въпроси от взаимен интерес, каквито са качеството на PR услугите, ценообразуването в PR-а, взаимоотношенията с медиите, повишаването на имиджа на PR специалистите и др. Пазарът не само че не пречи, но и помага, защото по-голямото търсене предполага по-голямо предлагане, по-ясно разграничение на качественото от некачественото. - Защо PR-ите решихте да се обединявате в национална конфедерация? - Тази идея все още не е получила ясна подкрепа от всички организации на PR у нас. Конфедерацията е добра идея, защото предполага, че отделните асоциации и сдружения ще запазят своята самостоятелност, но ще се обединят по тези от общ интерес. На този етап по-скоро се обсъжда създаването на обща Етична комисия, която по предложение на IPRA-България не само да налага санкции и да разглежда проблеми, а по-скоро да обединява различни заинтересовани страни – PR, медии, рекламни агенции, клиенти, потребители на комуникационни услуги, НПО – и да дава мнения и становища, съвети по трудни казуси и практики от голям обществен интерес. - При медиите саморегулацията не е развита, защо разчитате на единен национален регистър на PR практиците у нас? - Няма решение за създаване на регистър на PR практиците у нас. Не виждам и кой може да се ангажира на този етап с подобно нещо, както и какви биха били критериите за такава регистрация. По-скоро мислихме за регистър на организациите, агенциите и отделните PR специалисти, подписали Етичния кодекс, но и тази идея още не е ясно подкрепена от всички в бранша. Саморегулацията обаче в нашата професия, подобно на медиите, е наложителна. Това е единственият път. Противното е административна регулация от държавата, което PR гилдията едва ли би допуснала. - Кои са PR гафовете на 2007 г.? - Предпочитам да не давам оценка за работата на колегите. Оценката я дават клиентите. - Има ли механизми за избягване на гафове в PR-а? - Няма общоприети механизми. Важни са както доброто познаване на цялостната обстановка, така и добрата стратегия. Важна е готовността да се реагира адекватно, гъвкаво и бързо в кризисна ситуация или при промяна в обстановката. - Като експерт в областта на маркетинг комуникациите споделяте ли твърдението на Ал и Лаура Рийз, че „Възходът на PR-а е залез на рекламата“(изд. “Абагар“2003 г.)? - Не е правилно да се противопоставят рекламата и PR-ът. Те може само да се допълват като средства за комуникация. Резултатите, които може да се постигнат чрез добре планирани и интегрирани PR и реклама в цялостната маркетингова стратегия. Въпросите зададе Доротея Младенова