Визитка Виктор Николаев е роден на 15 декември 1979 година в Разград. Завършил е семестриално журналистика в СУ. През 1998 г., когато е бил студент в първи курс, започва да учи тънкостите на занаята в Дарик радио. От 2001 до 2003 година Виктор работи в екипа на радио НЕТ. После постъпва в БНР, а през 2005-а е поканен в БНТ. От една седмица амбициозният журналист е сред водещите в сутрешния блок на „Сан Стефано“ 29. Приятелите на Николаев твърдят, че той се справя отлично с грижите по едногодишната си дъщеря Дара, с която са родени на една дата. - Чувстваш ли се удобно в стола на Асен Григоров, Викторе? - „Денят започва“ по БНТ вече е със съвсем нова концепция. Така че, в случая не може да става въпрос за заемане на чуждо място. Освен мен другите нови водещи са Марин Маринов - дългогодишен кадър на БНТ, и Валентина Войкова, която бе лице на „Новините“ по BBT. Между другото, нямахме никакво време за предварителни репетиции и директно ни пуснаха в ефир. - Какви са основните промени в сутрешния блок? - Ще се стремим редом с по-сериозните политически теми да включваме и рубрики с по-лежерна тематика. Режисьори на „Денят започва“ са Станислав Терзиев и Петър Данданов, които са главните виновници за повечето промени в блока. Вече има и форум в интернет, чрез който зрителите могат да обсъждат разискваните теми и да дават мнения и препоръки относно това, което искат да гледат. Стараем се да осигурим колкото се може повече преки включвания с репортери от различни места, за да раздвижим предаването. Новата схема върви само от няколко дни и има много неща, които изглаждаме в крачка. Единственият ми по-сериозен проблем е ранното ставане. - А репортерството не ти ли липсва? - Нещата в студиото са коренно различни. Докато работя, задължително трябва да има адреналин, за да ме държи в кондиция. Но сега, водейки сутрешния блок, сякаш той е в пъти повече, отколкото когато правя репортажи. На този етап оставам в студиото, но по-нататък съм сигурен, че пак ще репортерствам. - С какво „Денят започва“ ще конкурира останалите сутрешни блокове? - Трудно е да се каже още, но ще се радвам, ако накараме хората да се усмихнат и разведрят, гледайки нашето предаване. Няма как да избягаме от сериозните политически теми, обаче не искаме да заливаме още от ранни зори зрителите с проблеми. - Как попадна на „Сан Стефано“ 29? - Бях поканен от Вяра Анкова, когато тя оглави отдел „Информация“ в БНТ. Тогава, през 2005 г. ме назначиха за репортер на „Новините“ на Канал 1. Всъщност журналистът, който трябваше да отразява процеса в Либия, напусна телевизията и аз без изобщо да очаквам поех щафетата от него. Не бях въодушевен от тази идея, защото не знаех почти нищо за делото с нашите медицински сестри. Въпреки трудностите не съжалявам, защото от репортажите си там научих безкрайно интересни и полезни неща. При всяко ходене до Либия отслабвах по два килограма заради огромното напрежение от създалата се там ситуация. Имаше неприятни случаи, свързани с ограбването на хотелските ни стаи. Но дори и те избледняха веднага след като чух новината за щастливия завършек на този почти 9-годишен кошмар. - За либийския процес ти направи и филма „През решетките“. .. - ...Да, трудното бе да избера най-интересното от почти 100 часа заснет материал и да го вмъкна в рамките на 60-минутен филм. Получих сериозна помощ от редактора на „През решетките“ Вирджиния Славчева, която също неуморно се ровеше из архивните кадри. Въпросите зададе Християн Немски