МАДРИД Ивайло Харалампиев специално за в. „Класа“ Премиера Холивудският актьор Бен Афлек пристигна в Мадрид, за да се представи в необичайна роля – режисьор на филма „Gone, Baby, Gone!“ Премиерата на скандалната лента бе отменена на кинофестивала в Лондон през октомври 2007-а заради приликата на сюжета с трагичната история на 4-годишното момиченце Маделин Маккан. Мади изчезна в Лисабон през май м.г., а издирването й безнадеждно забуксува. Сред заподозрените попаднаха и собствените й родители. Бен Афлек твърди, че трагедията на Мади и филмът, който е заснел, нямат нищо общо. Лентата е снимана през 2006-а, тоест година преди трагедията с Мади. Режисьорът избира за главен герой на лентата по-малкия си брат Кейси Афлек. Неотдавна Бен Афлек и актрисата Дженифър Гарнър станаха родители на дъщеричка, Вайълет. Близки до звездната двойка твърдят, че откакто е станал татко, актьорът е коренно променен. Бен, филмът ти се припокрива с нашумелия случай Мади Маккан. И както можеше да се очаква, скандалът не закъсня. Това притеснява ли те? - Единственото, което бих казал, е, че искрено желая да намерят скоро детето. А приликата е съвсем случайна. Книгата, върху която е базиран моят филм, е написана преди десет години, а сценарият – преди четири. По онова време едва ли някой е подозирал какво ще се случи с Мади. Винаги ме е вълнувала темата за кражби на малолетни. Бях в една асоциация, която се занимава с изчезнали деца. От историите, които ми разказаха, направо ми се изправи косата. Какво те привлече в книгата на Дени Лихей за изчезналото дете? Вероятно авторът е подходящ за филмиране, след като и Клинт Истууд засне филма „Реката на тайните“ по негов бестселър? - Лихей е страшно подходящ за киното. Влюбих се в книгата преди много години. Освен че е много интересна самата история, допадна ми и идеята да се концентрираме върху представата за добро и зло. На нас, кинаджиите, винаги ни се иска лесно да разпознаваме доброто от злото. Защото така по-лесно се раждат хубавите филми. Но в живота често се случва да не можеш да определиш категорично кое е добро, и кое – вредно за обществото. Тогава единственият изход е да направиш избора, който смяташ за правилен, и да се молиш да не си сбъркал. Вярно ли е, че откак стана баща, си се променил много? - Пишейки сценария, още не бях станал баща и въпреки това имаше дни, в които ми беше трудно да контролирам собствените си емоции. Има ли на света човек, за когото си готов да дадеш живота си, нещата се променят. Посланието на филма за мен е ясно – трябва да се грижим много за децата си и да внимаваме с тях, защото са страшно уязвими. Твоят дебют като режисьор означава ли, че ще играеш по-малко като актьор? - В бъдеще възнамерявам да играя, да режисирам, да пиша сценарии – зависи какви проекти ми паднат в ръцете. Не се отказвам от нищо, което може да ме трогне. Избираш малкия си брат Кейси за главен герой на лентата. Няма ли опасност да обвинят Кейси във връзкарство? - Не бих рискувал филма си по тоя тъп начин. Като ми повериха проекта, ми дадоха пълна свобода да си избирам актьорите. И веднага ми намекнаха, че няма да дадат ни долар повече от предвидения бюджет. Така че можех да тръгна само по един път – творчески свободен, финансово зависим. А Кейси го познавам като пръстите на ръцете си. Между нас има прекрасна химия, исках да го покажа такъв, какъвто не са го виждали досега. Мисля, че се получи нещо добро. Един задължителен въпрос за актьорите, които стават режисьори - как усещаш разликата зад и пред камерата? - Като режисьор си зависим от куп фактори, които обуславят всичко – сюжета, актьорите, техническия екип. В моя филм имах страхотен късмет. Всички си бяха по местата. Ако има някакви грешки, само мои са! Държа това да се знае. Дълги години работех като актьор, задавайки си въпроса ще бъде ли филмът успешен. И установих, че не трябва много-много да се питаш. Просто трябва да се нагърбваш с неща, които те правят щастлив. Което въобще не означава, че и с тях не можеш да сбъркаш.