Издателство „Сиела“ публикува неизвестния роман „Покривът” от Георги Марков. Текстът е подготвен по оригинални ръкописи и архиви от Цвета Трифонова, която е изворовед и критик. Автор е на книгите “Писатели и досиета” и “Никола Вапцаров – текстът и сянката”. Съставител и редактор е на “Мойра – епистоларният роман на Яна Язова и Александър Балабанов”, на романа “Война” от Яна Язова и „Данаил Крапчев и вестник “Зора”. Незабравимото”. “Покривът” ще бъде представен тази вечер в Софийската градска библиотека от 18,30 ч. - Как този текст стигна до вас? Благодарение на Любен Марков, братовчед на писателя, който се е посветил на мисията да поддържа паметта за неговото творчество и за ненаказаното му убийство. Любен Марков успява да отиде в Лондон след 1990 г., прибира някои от архивите на Георги Марков, включително и писма, издадени по-късно в книгата “Аз бях той”, както и редица ръкописи на есетата, четени от него по “Дойче веле”. Така и романът “Покривът” се връща в България. Чакал е 17 години, за да излезе. Одисеята му започва обаче преди 43 години. - Как си обяснявате това забавяне при наличието на общия ни комплекс, че българската “литература в чекмедже” е бедна и това доказва липсата на сериозна интелектуална съпротива срещу комунистическия режим? Не си ли спомняте, че Марков дълго беше пренебрегван като ненужен и излишен автор? Единственото дълбоко изследване за поръчковата му гибел е книгата на Христо Христов “Убийте Скитник”. Иначе по вестниците излязоха доста охулващи писания, с които се внушаваше, че едва ли не е заслужил смъртта си. Намекваше се за неблагодарността му, че е бил приет в кръговете на Тодор Живков, а после ги е развенчал безпощадно в своите “Задочни репортажи”. Срещите на Марков с Живков са били три и са описани там. Обяснявам си ги с това, че писателят е искал да опознае механизмите на властта и манталитета на властващите отвътре. Това се дължи на изостреното му писателско самосъзнание и на неговия непобедим инстинкт към истината. - “Покривът” укрепва ли убеждението ви за правдивостта на Марков, непобедена от системата? Впрочем, кога точно е написан романът? - През 1959 г. се срутва покривът на ДМЗ “Ленин” в Перник. Марков става очевидец на трагичния инцидент, защото е бил в командировка там. Шокът и вълнението му са били толкова силни, че темата го е преследвала с месеци. Натрупал е 400 страници със записки. От тях са оцелели десетина, но ръкописът на книгата е останал цял. През 1964 г. Марков я предлага на издателство “Народна младеж”. Редактор й става Невена Стефанова, а романът, разбира се, е отхвърлен. После с Вили Цанков се опитват да направят филмов сценарий по него, но и той не вижда бял свят. Днешното публикуване на “Покривът” обаче потвърждава тезата ми, че Георги Марков завинаги ще остане в литературата ни, защото се е посветил на истината. Това се отнася най-вече до “Задочни репортажи”. Но “Покривът” всъщност е неговият първи незадочен репортаж, писан очи в очи със строителството на т.нар. социализъм през 50-те и 60-те години на миналия век. Марков създава книгата в условията на идеологически и политически диктат, след току-що отшумелия терор на сталинизма. Но остава верен на таланта си, като се мъчи непрекъснато да разчупи канона. Защото талантът е нещо много могъщо, той дава сила и чувство за свобода. Опасен е не само за властта, но и за самия човек. В работата си над ръкописа видях, че Марков дори и да е искал да влезе в рамки, дарбата му го е тласкала извън тях. Той се е опитвал да влезе в ролята на официален писател, да се впише в системата. Приет е в най-висшите кръгове на режима. Но въпреки това, уважавайки себе си като личност и своето призвание към творчеството, той не може да служи на лъжата. За него срутването на един заводски покрив не е просто инцидент от соцстроителството, а метафора на епохата. - Как той успява да постигне обобщенията си въз основа на документален материал и да надскочи идеологическите забрани? - Днешните читатели ще открият Марков като модерен писател, който отвътре подкопава догмите на соцреализма. Тръгва от един паднал покрив, но успява да навърже отделните човешки съдби и да ги проектира на фона на цялата политическа система, дифузира ги и в историческото минало. Интересно е, че част от изворовия материал на “Покривът” е от архивите на МВР, до които писателят получава достъп в края на 60-те години. В романа си е вградил факти от документално изложение до ЦК на БКП и до съветското посолство, писано от Стефан Богданов. Богданов е бил комунист, съветски шпионин и резидент, шеф на контраразузнаването в ДС. Но като приятел на Трайчо Костов изпитва на свой гръб в собственото си ведомство инквизциите, които сам е прилагал върху т.нар. “народни врагове”. Чрез един от героите си Марков включва в романа тази тема за “врага с партиен билет”. Тя става част от по-общата тема за политическия терор, за концлагерите, за страха и за фанатизма. По това русло в книгата навлиза и темата за тъмните страни в националния характер, за наследството на петвековното турско робство. Според Георги Марков покривът пада не толкова поради технически грешки, а защото самата система е конструирана погрешно, стъпва върху дефекти в националния ни характер и експлоатира драмите в историческата ни съдба. Проектът на социализма е обречен поради греховете на миналото, поради страха и терора, сковали душите на хората, поради тесногръдието на партийната номенклатура. Така всички съществени страни на епохата са отразени в романа. Най-важното в него са дълбоките психологически анализи на героите. - Казвате, че с “Покривът” е свързана цяла одисея. Защо? - Защото перипетиите на романа са необикновени. Започват с това, че Георги Марков го дава за преписване на една машинописка в Съюза на писателите. Тази жена обаче е била най-доверен доносник на Държавна сигурност. Името й фигурира в съдбите на почти всички писатели, които бяха обхванати в книгата ми “Писатели и досиета”. След 9.09.1944 г. именно тази жена започва да носи в ДС компрометиращи материали за тях. По-късно разбрах, че е откупила собствения си живот с тази дейност, която никога не е прекъсвала. Много хора са я виждали и след 1989 г. като секретар на Блага Димитрова в качеството й на вицепрезидент. Та ето и Марков е попаднал в ръцете й. Така че няма начин “Покривът” да не е отишъл където трябва, да не е бил прочетен, проверен и копиран своевременно, за да бъде после отхвърлен от издателство “Народна младеж”. - Не е ли тъжна професията на литературен историк у нас? - В младите си години поради училищното възпитание и масовата пропаганда се гордеех със саможертвата на националните ни герои. Но в процеса на работата си като литератор започнах да се срамувам, че имаме толкова много герои, което е белег, че почти никога не сме имали свобода. Имената им стигат за цяло гробище. Огромен мартиролог. Затова чувствам и вината си като член на това общество. Роденият с талант, свободният и горд човек с вкоренено чувство за достойнство, в България е белязан. У нас почти няма случай надарената и силна личност да не е била погубвана по всякакви начини. По правило такива хора са предавани, съдени и утрепвани от самите нас. На много от тях не се знаят и гробовете. Без значение е дали става дума за Гео Милев, Ботев, Левски, Никола Вапцаров, Данаил Крапчев или Георги Марков. Затова с труда си искам да изкупя поне личното ми чувство за вина, според собствените ми сили и квалификация. Иначе забелязвате ли, че книгите на Марков не могат да се открият на пазара в момента? В библиотеката на Литературния институт към БАН няма нито едно негово заглавие. Липсва дори второто издание на “Задочни репортажи” . За публикуването му Любен Марков хвърли много усилия през 1995 г. Неговите пиеси, дори най-успешната – „Архангел Михаил”, лауреат на Първа награда от Единбургския театрален фестивал през 1974 г., не се поставят в България. Длъжници сме на този гражданин на света, голям българин и творец. Дължим му отнетата родина, изгнаническата му самотност, дължим му погубения живот. Надявам се тази книга да е едно малко изкупление на огромния дълг, на греха, който имаме към един от най-достойните синове на България. Интервюто взе Люба Кулезич