Йордан Ефтимов, член на журито „Хеликон” е единствената българска литературна награда, която следи художествения процес в движение и отличава новите постижения в самата година на издаването им. Петчленното жури се събира четири пъти в година, по веднъж през всеки сезон, и разглежда всички постъпили в книжарниците „Хеликон“ нови заглавия българска проза. Номинираните през зимата книги бяха „Вътрешната стая“ на бургазлийката Керана Ангелова и „Анонимни снайперисти“ на Палми Ранчев, които минаха с по четири гласа. Три получи „Проклятието на жабата“ на Емил Андреев. След успеха на предишната книга на Ангелова „Елада Пиньо и времето“ тя с основание се подрежда между най-интересните съвременни автори. А Емил Андреев преди две години стана носител на наградата за роман на годината „Вик“. Според журито обаче новите книги и на двамата са по-сполучливи от предишните, затова може да се каже, че изборът не е изненадващ. Подкрепата на отделни членове на журито получиха „Дзифт“ на Владислав Тодоров, „Ура за героите“ на Маргарит Абаджиев, „Земните градини на Богородица“ на Емилия Дворянова и „Моята история“ на Жанина Драгостинова. През ситото на пролетни номинации минаха „Твоето име е жена“ на Стефан Кисьов, „Ледовете4 на театроведката Анна Топалджикова и „Брокат и парцали” на Иван Голев. Така наградата „Хеликон” се сдоби с нов рекорд – Иван Голев е номиниран за четвърти път. Хрониката сочи,че е бил високо оценен за „Когато бях вълк, а после цвете”(2003), за „Ох, лю(бо)в” (2004) и за „Дани”(2005). Голев е безспорният лидер по номинации. Дали ще успее да спечели и наградата? Новият роман на Стефан Кисьов „Твоето име е жена” е по-качествен от „Екзекуторът”, с който преди три години спечелили отличието „Вик”. Сред книгите, които получиха недостатъчна подкрепа бяха „*.log” на Райна Маркова и „Адриана” на Теодора Димова. Летните номинации отделиха още три автори и техните заглавия. Това са „Черната кутия” на Алек Попов, „Яловата вдовица” на Бойка Асьова и „30 неизвинени” на Ваня Щерева. Вторият роман на Алек Попов съчетава в запазения стил на този автор готическото с битовия анекдотизъм. Бойка Асьова е известен журналист (понастоящем работи във вестник „Земя”), а „Яловата вдовица” (изд. „Жанет-45”) е майсторски, но старомоден роман, който припомня дълбокото и топло писане на Николай Хайтов. Любимката на студентите Ваня Щерева е носител на третата номинация с „30 неизвинени” (изд. „Сиела”). С предната си книга „Образцов дом” тя беше обявена за образцова представителка на българския чиклит. Така журито потвърди вече традиционния си отказ да се подкрепя само една, пък била и много модна литературна тенденция. Девизът на отличието е: „Най-доброто от всички видове проза“ Още три заглавия бяха разгорещено обсъждани, но не се сдобиха с номинации: „Проектът GiGaMono” на Радослав Парушев, „Колекционер на любовни изречения” на Александър Секулов и „Жени по китайската стена” на Стоил Рошкев. Есенните победители се оказаха сборникът с разкази „Малко късмет за по-късно” на Палми Ранчев, „Картографирането на Рая” на Влади Киров и „Арката” на Здравка Евтимова. С това свое решение журито извърши прецедент в историята на наградата. За първи път в една и съща година един автор е номиниран два пъти. Става дума за Палми Ранчев. Романът му „Анонимни снайперисти” вече бе минал през зимната селекция. В качеството си на прецедент втората номинация бе оспорвана от проф. Милена Кирова. Влади Киров, който работи върху поредния си документален филм за БНТ, за първи път е забелязан от журито на „Хеликон” още през 2002 г., когато издава романа си „Юридически казус”. Новата му книга е разказ за австрийска експедиция в делтата на Дунав в края на ХVІІІ век. Здравка Евтимова с „За теб, за мен” също е била между предпочитаните автори през първото издание на конкурса. Новият й роман „Арката” разказва за кюстендилската борческа среда, в която се ражда една епохална прослойка в най-новата българска история. Истински спор предизвика „Следеният човек“ на Веселин Бранев. Смятана за събитието на годината, мемоарната книга на сценариста и режисьора на телевизионния сериал „Записки по българските въстания” (1976) и на филма „Хотел Централ” (1983), предизвика възраженията на Владимир Трендафилов, според когото тя излиза извън жанровите изисквания на наградата за „художествена проза”. На „Следеният човек” не достигна една точка, за да се пребори за номинация. Още три книги не събраха нужните гласове: „Ела при мен” на Богдан Русев, „Концерт за лешояди” на Александър Томов и „Вино и молитви” на Неда Антонова. Ето и окончателният списък на кандидатите, достигнали до финалната праза в литературното състезание: „Вътрешната стая” на Керана Ангелова, „Анонимни снайперисти” на Палми Ранчев, „Проклятието на жабата” на Емил Андреев, „Твоето име е жена” на Стефан Кисьов, „Ледовете” на Анна Топалджикова, „Брокат и парцали” на Иван Голев, „Черната кутия” на Алек Попов, „Яловата вдовица” на Бойка Асьова, „30 неизвинени” на Ваня Щерева, „Арката” на Здравка Евтимова, „Малко късмет за по-късно” на Палми Ранчев, „Картографирането на Рая” на Влади Киров.