Българка прописа на испански
Есеистичните разкази „Писма до един невярващ“ („Cartas para un incredulo“) на 50-годишната учителка Маруся Александрова се появиха на книжния пазар в Испания с логото на издателство „Ediciones irreversibles“. Размислите на дебютантката, провокирани от емигрантския живот, предизвикаха голям интерес сред литературните среди на Иберийския полуостров.
Елиана Митова
Есеистичните разкази „Писма до един невярващ“ („Cartas para un incredulo“) на 50-годишната учителка Маруся Александрова се появиха на книжния пазар в Испания с логото на издателство „Ediciones irreversibles“. Размислите на дебютантката, провокирани от емигрантския живот, предизвикаха голям интерес сред литературните среди на Иберийския полуостров.
Авторката описва първите си срещи с Испания, разплита епизоди от работата си на домашна прислужница, не се срамува да сподели униженията и съмненията, които години наред са разтърсвали душата и. Текстовете, писани на испански под формата на електронни писма, са адресирани до нейния приятел испанец, с когото дълго време са били разделени и са общували само по Интернет.
Маруся попада в мрежата на литературен конкурс за дебютанти и изпраща „Писма до един невярващ“. Месец по-късно получава предложение да ги издаде в книга. „Писма до един невярващ“ са представени в прочутото литературно кафене „Еспехо“ на бул. „Кастеляна“ в Мадрид и в Социалния дом в гр. Бенидорм. Книгата, която надхвърля 100 страници, се продава из цяла Испания за 12 евро.
„Маруся е литературен талант, който се е развивал през годините, но е изгрял със закъснение. Нейната проза те кара едновременно да плачеш и да разсъждаваш за смисъла на всекидневните проблеми, които ни поглъщат и често затъмняват големите конфликти на нашето време“, отбелязва литературното онлайн издание „Talleres de literаtura“.
Маруся напуска родния Троян в края на 1991 година с последната си учителска заплата в джоба. Зад гърба си оставя рухнал брак, две деца и 15 години стаж като детска учителка. Назубрила е 1000 испански думи, но не може да ги връзва в изречения. Работи нелегално в Мадрид като чистачка, детегледачка и служителка в „Жасмин“ - най-големия медицински център за болни от Алцхаймер.
Тъжната картина – безпомощни и обезумели болни, които тънат в разкош, обгрижвани от лекари и сестри чак до смъртта си, поражда у нея желанието да пише. Споделя преживяното единствено с мъжа, когото е обикнала в Испания - дърводелец мебелист в социален дом за хора с физически недъзи. Резултатът от епистоларното общуване е появата на „Писма до един невярващ“.
„Подготвям втората си книга - стихосбирката "Докосване до вечността", която ще излезе на испански и български с мои илюстрации. Пиша стихове от 11-годишна, но никога не съм предлогагала, че ще мога да ги издам“, казва Маруся. В момента тя работи като консултант по продажбите в голям строителен холдинг в Бенидорм, където живее с испанския си съпруг – вече пенсионирания дърводелец мебелист, на когото са посветени „Писма до един невярващ“.