Разговор с живеещия в Берлин японски експериментален китарист и даксофонист Казухиса Учихаши – четвърт век след първите му концерти на българската ъндърграунд сцена

Казухиса Учихаши не е много по интервютата. Гледа по възможност любезно да ги отказва. Но като изключително приветлив човек, с когото още в първия ни разговор установихме, че имаме много общи теми и общи приятели, се съгласи да направи изключение. Роден в Осака през 1959 г., през новото хилядолетие той се мести в Европа – първо във Виена (2007), а след това в Берлин (от 2012). Ранните му години свързваме с нойз-джаз чудовището Ground Zero – легендарната група на китариста Отомо Йошихиде (сформирана през 1990 г. специално за пиесата Cobra на Джон Зорн). От онези времена датира и пауър-триото на самия Учихаши Altered States, формация, активна и до днес – живата връзка между авангардния рок и импровизираната музика в творчеството на Учихаши през десетилетията.

На сцената и в студийни албуми от 90-те до днес той е свирил с огромен брой артисти от съвременната импровизационна сцена – Петер Брьоцман, Ruins (и отделно с Тацуя Йошида), Шели Хирш, Аксел Дьорнер, Клаус Кугел, Юджийн Чадборн, Макигами Коичи, Джо Макфий, Зина Паркинс, Канг Тае Хуан, Казутоки Умезу, Senyawa, Икуе Мори, Марк Фелдман, Уейн Хорвиц, Лукаш Лигети, Дерек Бейли, Жоел Леандр, Александер фон Шлипенбах, Аки Такасе… От средата на 90-те добавя към инструментариума си и даксофона – „пеещ“ перкусионен инструмент от семейството на идефоните, изобретен от германския лютиер, китарист и композитор Ханс Райхел (1949–2011), негов близък приятел. Можете да чуете албума на Учихаши Singing Daxophone (2021), издаден от собствения му лейбъл Innocent Records, с интерпретации по „Лед Цепелин“, „Бийтълс“, Боб Марли, Джеймс Браун, Дейвид Боуи, „Куин“, Рей Чарлз и т.н. Интересен факт е, че миналата седмица този албум имаше и своята неофициална българска премиера, след като начална учителка в Русе го пусна на над 80 деца в първи клас, останали наистина очаровани (някои от тях дори си извадили тефтерчета, за да си запишат линка, по собствените ѝ думи).

фотография Казухиса Учихаши, личен архив

Казухиса Учихаши е идвал в България през далечната 2001 г. – тогава само като китарист – и мнозина помнят двата му концерта в „О‘Шипка“ и несъществуващото вече „Зорн кафе“ като нещо невиждано у нас през онези не особено богати на експериментална музика години. Днес, почти четвърт век по-късно, той пристигна отново – заедно с немския саксофонист, кларинетист и композитор Франк Гратковски, за да открият новата серия „София Фрий Джаз“ на „Аларма Пънк Джаз“ (в партньорство с „Гьоте институт – България“).

А ние пристъпваме към разговора от момента на запознанството на Учихаши с Ханс Райхел в началото на 90-те…

Мисля, че беше през 1991 г. Той дойде на турне в Япония и тогава за първи път се срещнахме. Записахме и издадохме албум заедно в Кобе. После той ме покани в Германия и това беше началото на сътрудничеството ни. Той много харесваше Япония и няколко пъти имаше турнета там след това. А аз идвах до Европа. И така до смъртта му през цялото време работехме заедно. Естествено, на мен ми беше интересен и инструментът му, и начинът му на свирене, но започнах да свиря на даксофон чак през 1996 г. Бях го поканил за пореден път в Япония и той сам ми предложи: „Искаш ли да се научиш да свириш на даксофон“… и вече почти 30 години свиря на този инструмент.

Как опитът ви на китарист влияе върху свиренето ви на даксофон и обратно?

Първо, даксофонът е много особен инструмент. Много е различен от китарата. Трудно се свири на него, защото трудно се настройва – трябва да разчиташ много на възприятията си, на слуха си най-вече. Преди да се науча да свиря на даксофон, бях основно китарист, но когато започнах да се уча как се свири на него, започнах да обръщам много по-голямо внимание на музиката от други инструменти, а това оказа голямо влияние и върху начина ми на свирене на китара. Днес обикновено пътувам с двата инструмента и по-скоро даксофонът продължава да влияе върху китарните ми техники, а не обратното.

A стигали ли сте до по-радикални експерименти – например да привнесете даксофон в триото си Altered States, където конфигурацията е класическа „джими-хендриксова“ – китара-бас-барабани?

Хрумвало ми е, но не сме стигнали дотам. Само сме пробвали това-онова, но това трио засега си е основно китарно.

Неслучайно задавам този въпрос, тъй като от всичките ви активни проекти Altered States е най-силно ориентиран към рок звученето, а вече имате албум с песни на „Лед Цепелин“, „Куин“, „Бийтълс“, Дейвид Боуи и т.н., изсвирени само на даксофон.

Като млад слушах много рокендрол. И макар днес да свиря основно импровизирана музика, джаз и т.н., това, което първоначално ме е привличало, не може ей така да изчезне, винаги си го има и винаги се връщам към тази душа на рокендрола. Мисля, че почти всички музиканти са такива – съвкупност от много неща. И това, което сме слушали като млади, остава и се вплита естетсвено в музиката, която създаваме по-късно.

Преди години разговарях с Тетуци Акияма, който днес се е отдал на акустичната китара и минимализма, и Тошимару Накамура, който пък много отдавна е „изоставил“ китарата, заменяйки я със своите странни no inputшумови устройства. Говорихме си за техните години в гимназията (точно времето, когато и вие сте били на същата възраст), прекарани в свирене на „Бийтълс“. И те се шегуваха, че като дуо са идеалният пример за „победител“ и „губещ“, що се отнася до китарния звук – умишлено без да уточняват кой кой е. Как стоят нещата за вас днес, погледнати през тази призма?

Свиря на китара и естествено обичам звученето, което си е чисто китарно. Но обичам и даксофона, който има много дълбок звук, какъвто се опитвам да изкарам и от китарата си. Това, което ме занимава най-вече, е докъде можем да развием потенциала на даден инструмент. На различните китарни ефекти и педали също гледам като на отделни инструменти, чиито възможности обичам да изследвам, за да видя колко далеч мога да стигна. Ако не правя това, просто няма да мога да развивам музиката си. А е удивително как човек може да използва един и същи инструмент, а да изкара толкова разнообразни звуци от него. Когато свиря, винаги си мисля до каква степен мога да изкарам всичко, заложено в него – по този начин свиря. И именно импровизацията в музика ми дава възможност всеки път да изследвам съответния инструмент. И до днес продължавам да изненадвам себе си и благодарение на импровизацията надграждам.

Един от последните ви албуми е дуо с маестро Акира Саката. Разкажете ни за него.

Разбрах, че г-н Саката също пристига в България след няколко дни. Този албум е първият, който издаваме като дуо. Много пъти сме свирили заедно, но за първи път записахме по-миналата година. Саката сан беше поканен на фестивал в Берлин, където свирихме в трио с един немски барабанист. И си казах: „Той така и така е тук, ами хайде да запишем най-накрая“.

Живеете в Берлин вече повече от десетилетие. Какво е за вас този град?

Преди да заживея в Берлин, бях около 7 години във Виена. От Виена, където сцената си беше основно… виенска, ходех и до Берлин на концерти. Още тогава ми правеше впечатление, че сцената в Берлин е много разнообразна. Във Виена беше по-трудно сякаш да представяш нови неща. А в Берлин е доста по-лесно да правиш това, което искаш – всичко, което ти хрумне. Много лесно е да срещнеш най-различни хора с ярка индивидуалност и това ме привлече към този град. Енергията и атмосферата на града ми допадат, защото публиката също е много разнообразна и продължават да идват млади хора. Естествено, има и такива, които напускат града, но това текучество носи нова енергия, прави атмосферата много специфична. Освен това цените все още не са толкова високи. Когато един голям град се развива, естествен икономически процес е цените да се покачват. В Манхатън в Ню Йорк например днес е невъзможно да се живее. Ситуацията в момента е такава, че хората вече не могат да оцелеят финансово в повечето големи градове, но в Берлин все още това е възможно – да идват млади и не толкова заможни музиканти, които носят нова енергия. Както и публика с по-скромни финансови възможности, защото градът все още не се превърнал в това, което са много от големите градове днес. А това дава възможност повече нови идеи да циркулират, публиката и музикантите да се стимулират взаимно, което пък води до допълнително развитие на музикалната сцена.

Разкажете ни за работата си с Франк Гратковски.

Познаваме се вече около 12 години. Запознах се с него още когато се преместих в Берлин. Той е много гъвкав, що се отнася до музика и има много силно желание да пробва най-различни неща в музиката, а аз също съм такъв тип музикант. Веднага си паснахме. Като дуо можем да направим всичко заедно и да имаме музикални приключения. Все още не ни е омръзнало и всеки път с нетърпение очакваме да видим какво ще изсвирим заедно.

Какво си спомняте от първото си посещение в България през 2001 г.?

Стоях по-малко от седмица. Бях поканен от едно дуо от София – The Legendary Poptones – двама млади, които организираха всичко. Бях отседнал в тяхното жилище и имахме два концерта заедно. Нямах някаква конкретна туристическа програма, но пък посетихме заедно и различни други концерти и се запознах с дамите от хора „Мистерията на българските гласове“. Дори отидохме на една тяхна репетиция. Големият ми шок беше, че докато пътувахме от летището към града, навсякъде беше зарито с боклуци. И сега ми е интересно да видя дали това се е променило.

Интервюто е правено преди няколко дни, а вчера следобед по пътя от летището към центъра Казухиса Учихаши потвърди любезно, че градът му изглежда видимо по-чист, отколкото през 2001 г.

Превод от японски Милица Минева

Концертът на дуото Гратковски-Учихаши е довечера (четвъртък, 23 януари 2025 г.) от 21:00ч. в Зала „Сингълс“ на НДК. Билети в EpayGo или на каса на EasyPay.

Цветан Цветанов