„Корени и светила“, Любослава Трайкова, издателство „Жанет 45“, 2024 г.
Нещо ме смути в заглавието на дебютната книга на Любослава Трайкова и то е, че неотдавна (миналата година) излезе книга също с дебютни разкази от същото издателство, с почти същото заглавие – „Трева и звезди“ от Станислава Станоева. Казах си – където тревата, там и корените; където звездите – там и светилата. В хода на четенето смущението ми не беше сразено веднага, защото двете книги си приличат не само по сходни заглавия, но и в силата на разказването. И двете разказвачки залагат на автобиографичното писане или поне на внушението за автобиографично – онова сплотяващо автор и читател разказване през граматическото първо лице единствено число. И двете книги не приличат на дебютни – толкова фино изпипани са текстовете, които предлагат между кориците си. Доколкото и двете авторки успяват без особени усилия красиво да стъписват четящия – приликите между книгите им са повече, отколкото разликите. Но все пак в писането на Любослава Трайкова има повече общуване на ниво съседни думи, и дори между съседни изречения – в нейните страници има скрити пространства и в процеса на четене може да се подхлъзнеш и пропаднеш в някоя от историите. Но какви истории само – изкушавам се да предложа синопсис на всеки един разказ, ала си давам сметка, че това никак не е честно спрямо бъдещите откриватели на книгата. Затова ще определя историите в „Корени и светила“ като оригинални – дори там, където разказването тръгва от нещо банално, авторката съумява да ни покаже различна и неочаквана зрителна перспектива. Изключително ценни в разказите на Любослава Трайкова са онези покани между редовете, поканите за разговор, настояването за общуване. „И мигновено между нас протича нещо, което поради липса на по-добра дума ще нарека разговор“ – пише в откриващия разказ „Под явора – 1907 г.“ И точно такива са разказите в тази книга – като мигновено протичане на електрически ток: за да може читателят да настръхне, да потръпне, да му присветне. Защото корените светят.
Но корените в тази книга не са родовите връзки. Тук свързването става по-скоро от езика, отколкото от случката, затова бих тълкувала писането в „Корени и светила“ като описание на математически корен: онова повдигане на квадрат, онова удвояване като усещане, което носи прочита на тези истории. Ще дам примери с неслучайно подбрани изречения от различни разкази:
„Господин докторът не откри лек за моето безсъние, нито за меланхолията ми. Той е обикновен лекар, не откривател.“
„В гърдите ѝ затуптя таралеж.“
„В кабинета ѝ ухаеше на бамбукови пръчки, напоени с добри намерения.“
„Сякаш тестът продължаваше и аз бях един жив грешен отговор.“
„Мислех, че с неприятностите е като с разболяването, първо започва с лека настинка, след това те заболява гърлото, след това вдигаш температура, след това кашляш кръв, след това си в болницата и едва тогава умираш.“
Специално внимание заслужава разказът „Човекът без телефон“, който е обяснение в любов към поезията, към литературата, към онази прецизност в езика на пишещия, заради която поколения читатели изграждат усет и вкус към качествените четива.
„Корени и светила“ съдържа 19 разказа, гъсто разказване, в което няма скучни участъци и си мислех колко вместимост на символа може да има дори в една отделно взета дума – Любослава Трайкова предлага езикова игра понякога още в заглавието. Ако трябва да отговоря на въпросите за какво са тези разкази и за кого са, бих казала, че това са разкази за света, който ни е отказан: за затворените в детството врати. И затова тези разкази са за всеки, който се осмелява да прекрачва праг на затворена врата, преодолявайки условността на границите. Ако трябва да го кажа с думите на Любослава Трайкова, перифразирайки я: тези разкази спокойно могат да ви съблазнят анонимно. Но колко е хубаво че това се случва с име, което ще бъде запомнено. Вълнуващ дебют.
Любослава Трайкова (1984, София) завършва гимназия с немски език в Самоков, учи журналистика в НБУ, а след това магистратура по електронни медии в СУ „Св. Климент Охридски“ и по творческо писане в НБУ. Работила е като редактор и сценарист. Нейни разкази са публикувани в „Литературен вестник“, „Granta България“, „Следва“, „Страница“ и др. Сред финалистите е на телевизионния риалити формат „Ръкописът“.
