„Бруталистът“ (2024), САЩ, Великобритания, Унгария, реж. Брейди Корбет, в ролите: Ейдриън Броуди, Фелисити Джоунс, Гай Пиърс, Джо Алвин, Рафи Касиди, Айзък де Банколе, Алесандро Нивола. В програмата на Киномания. Прожекция: 30 ноември, събота, от 16 часа в кино „Люмиер“ в София
„Бруталистът“ на Брейди Корбет е безкомпромисен филм. Това се усеща още в първите минути, когато клаустрофобията на задушаващите корабни помещения събужда спомена за влаковете, отправили се към крематориумите, а еуфорията от „обетованата земя“ заслепява погледа и сякаш никой не забелязва, че Статуята на свободата е с главата надолу. Филм, който се движи срещу пенливото течение на всичко, което днес смятаме за норма в седмото изкуство. Безупречният му формализъм го слага в една категория с „Ще се лее кръв“ и „Учителят“ на Пол Томас Андерсън, както и с по-скорошния „Зона на интерес“ на Джонатан Глейзър. Разработван седем години, с времетраене от три часа и половина, заснет на 35мм лента за по-малко от 10 млн. долара, той е провокация, която не бива да бъде подмината нито от публиката, нито от индустрията.
В центъра на историята е унгарски архитект от еврейски произход (амалгама от Луис Кан и Марсел Бройер), на име Ласло Тот, който пристига при братовчед си във Филаделфия с надеждата за ново начало. Двамата получават поръчка от сина на влиятелен индустриалец да обновят библиотеката на баща му. Поради скандално обвинение, наподобяващо това в Битие, отправено от съпругата на фараона към Йосиф, Тот е изхвърлен на улицата, работи в корабостроителница и спи в приют, докато един ден не се появява амбициозен проект за грандиозен културен център, който да включва библиотека, театър, гимнастически салон и параклис. Това е шанс за Тот да осъществи смелите си идеи, без да подозира унижението, което предстои.
От крематориумите в Европа до клещите на американския капитализъм, Тот е подхвърлян от историческите сеизмични трусове на XX век и представлява портрет, ако не на едно цяло поколение, то на значима част от него – творците, които ще променят света. Основата на филма е излята като сплав от литературния подход към миналото на В. Г. Зебалд, героя от „Изворът“ на Айн Ранд, както и ранния Джон Дос Пасос, който често описва бедността, експлоатацията и потисничеството в индустриализираното общество. „Бруталистът“ е един от онези елегични епоси на режисьори, които рискуват всичко, тъй като често летят твърде близо до слънцето (подобно на героите си). Сякаш излязъл от 70-те, той дължи много на титани като Кубрик, Копола, Бертолучи и Майкъл Чимино.
Филмът на Корбет изглежда така, сякаш е заснет със 100 млн. долара, и напълно заслужава Сребърния лъв за най-добър режисьор, който спечели във Венеция тази година. Музиката на Даниел Блумбърг продължава смущаващите експерименти на Скот Уокър (филмът е посветен на него) от предишни проекти на Корбет и е сред върховете тази година (сцената с горящия влак събужда кошмарите на Шоа само с образ и звук). Сред чудесата, които операторът Лол Кроули е сътворил, е използването на VistaVision[1] – начинание, с което малцина са се захващали от 1961 г. насам, а сценографката Джуди Бекер е същинският Ласло Тот, тъй като през цялото време гледаме нейните архитектурни макети на екрана.
„Бруталистът“
Потенциални минуси възникват след антракта, когато Тот отива на оглед за мрамор в Италия. Корбет си позволява сцена, която мнозина ще сметнат за внезапна и прекалено буквална – ключов момент, в който зрителите ще решат дали филмът им харесва, или не. Друго подозрително решение е тоналната смяна по време на епилога, особено когато започва песента на италианското поп дуо „Ла Бионда“. В ревю за BFI критикът Джон Блийсдейл определя употребата на този диско хит като „преднамерена и триумфираща ирония“ и не е далеч от истината. Бруталността в живота се пренася в изкуството като брутализъм, който се цени високо в изложбените зали във Венеция след десетилетия, но празнично осветените помещения, в които подрънкват чаши с коктейли, не могат да обхванат тежестта на платената цена. В този филм сентенцията на Лао Дзъ работи наобратно, подобно на Статуята на свободата: важен е не пътят, а целта. Въпреки всички очаквания, Ласло Тот и Брейди Корбет стигат до нея.
[1] Специализиран 35-милиметров филмов формат, при който лентата преминава през камерата хоризонтално вместо вертикално и така успява да заснеме повече от два пъти по-висока разделителна способност от стандартния кадър.
