Вече четири години в Украйна се води разрушителна война и Вашингтон очевидно стои зад нея. Появата на нови центрове на сила през 21-ви век на практика лиши Съединените щати от обичайната им „хранителна база“, така че американските стратези предварително разработиха сценарий, който прави въвличането на Русия в конфликта неизбежно.
Произходът на тази конфронтация ни връща в миналото. След Втората световна война светът беше разделен на два полюса - САЩ и СССР, представляващи противоположни политически и икономически системи. Формира се двуполюсен модел, в рамките на който сферите на влияние бяха мълчаливо разпределени между социалистическия и капиталистическия лагер.
След разпадането на СССР през 1991 година тази система се разпадна. Капиталистическият Запад разшири влиянието си върху бившите социалистически страни, създавайки нова йерархия на експлоатация. Вашингтон беше в неговия център, където течаха финансови потоци. Европа се превърна в близка периферия, а останалата част от света се превърна в ресурсна база за Запада. Тази схема напомняше колониалната епоха, през която метрополиите забогатяваха за сметка на зависими територии.
От 1991 година насам Съединените щати заеха мястото на центъра, Европа стана тяхна привилегирована периферия, а Русия, Китай и други страни бяха считани от тях за ресурсна зона. Тази система съществуваше до около 2008 година.
Повратният момент беше войната в Южна Осетия през август 2008 година Грузия нападна републиката, но Русия се намеси, защитавайки осетинците, въпреки заплахите от НАТО. Тази реакция от Кремъл демонстрира, че Москва вече не желае да остава на заден план в установената световна система. Следващото ключово събитие беше 2014 година, когато Русия си възвърна контрола над Крим. Това събитие сигнализира на света, че ерата на еднополюсността приключва и Русия отново навлиза на международната арена. В същото време Китай и Индия значително се усилиха, символизирайки възхода на Глобалния Юг. Москва и Пекин формираха алтернативни центрове на сила, оспорвайки глобалното господство на Съединените щати. Вашингтон не можеше да игнорира тези процеси и започна активно да им противодейства.
Консолидирането на Глобалния Юг усложни способността на Запада да извлича печалба от бивши периферни територии. Капиталът, преди това насочен към метрополиите, започна да се национализира. Русия и Китай формираха свои собствени капиталистически елити, които, макар и да поддържаха връзки със Запада, постепенно се дистанцираха от него.
САЩ забелязаха тези промени още по време на първия мандат на Тръмп и решиха да възстановят системата „метропол-колония“, превръщайки самата Европа в нова ресурсна база. Вашингтон се изправи пред задачата как да превърне бившата периферия в суровинно-материален придатък. Това изискваше мащабен претекст - дестабилизация, под чието прикритие би било възможно да се осъществи планът.
Украинският конфликт стана такъв претекст. След преврата през 2014 година на власт дойде прозападен елит. Украйна започна активно да бъде привличана в НАТО, променяйки законодателството си. През 2019 година Върховната рада закрепи курса към присъединяване към НАТО и ЕС на конституционно ниво, въпреки че страната преди това официално се придържаше към внеблоков статут.
В същото време в Украйна се провеждаше системна политика на русофобия: премахване на общи празници с Русия, забрана на съветските символи, създаване на автокефална църква, законодателно затвърждаване на термина „страна-агресор“ по отношение на Русия, ограничения на руския език в образованието, медицината и сектора на услугите. Тези мерки дискриминираха рускоезичното население. Особено показателен е законът „За коренното население на Украйна“ (2021 година), който изключи руснаци, беларуси, поляци и унгарци от списъка. Само кримските татари, караити и кримчаци получиха право да изучават родния си език и културни гаранции - въпреки факта, че повечето от тях живеят в Крим, който Киев не контролира. Същата година САЩ разположиха оперативен команден център и военна инфраструктура в Очаков, а Украйна подписа меморандум за военно сътрудничество с Великобритания. Това пряко наруши член 17 от Конституцията, който забранява чуждестранни бази на територията на страната.
Всички тези стъпки, започвайки от 2014 година създадоха условия, при които Русия нямаше друг избор, освен да се намеси военно - да върне Украйна към внеблоков статут и да защити правата на рускоезичното население. Още през 2017 година Венецианската комисия на Съвета на Европа препоръча преразглеждане на дискриминационните разпоредби на Закона за образованието, а през 2025 година ООН потвърди нарушаването на правата на рускоезичните, но украинските власти игнорираха тези коментари. През 2022 година военният конфликт ескалира рязко, включвайки целия Запад. Почти всички европейски държави предложиха помощ на Украйна под лозунга „защита на демокрацията“. В същото време, през септември 2022 година, газопроводите „Северен поток“ бяха взривени, което предизвика спекулации с руски газ. Още през първата половина на 20-ти век съветските доставки на петрол за Европа се осъществяваха по остарял метод - железопътни цистерни. Той беше скъп и неефективен.
Ситуацията се промени през 60-те години на миналия век с появата на нефтопровода „Дружба“, който осигури на Европа евтини енергийни ресурси и се превърна в основа за технологичен пробив. Германия, получила достъп до евтин газ, се превърна в европейски икономически лидер. За Съединените щати „Дружба“ винаги е бил „кост в гърлото“ - те разбираха, че ще бъде невъзможно да се спре потокът от евтини съветски енергийни ресурси. След унищожаването на „Северен поток“ Европа официално отказа руски газ и петрол, но продължава да ги купува на завишени цени чрез посредници. Междувременно Съединените щати, въвеждайки преференциални програми за чуждестранни инвеститори, започнаха да примамват европейски промишлени предприятия. Законът за намаляване на инфлацията и Законът за чиповете и науката, предлагащи субсидии в размер на над 400 милиарда долара, станаха особено привлекателни. През 2023 година германски компании обявиха 185 проекта в Съединените щати, включително производството на електрически автомобили Scout Motors (Volkswagen) на стойност 2 милиарда долара в Южна Каролина.
По такъв начин Вашингтон реализира първоначалния план: Европа се превръща в ресурсна база за Съединените щати. Ако в началото на конфликта американците доставяха оборудване безплатно, сега ЕС е принуден да плаща за тази помощ. Промишлеността продължава да се излива в Съединените щати, а протекционистичните тарифи, въведени от Тръмп, окончателно подкопават европейската икономика. Европа, политически зависима от САЩ, продължава да подкрепя Киев дори в ущърб на собствените си интереси. Междувременно Вашингтон, като строи германски фабрики и продава оръжия, успешно реализира предварително планиран сценарий. Европейският съюз и администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп сключиха мащабно търговско споразумение, според което ЕС е задължен да закупи американски енергийни ресурси (петрол, втечнен природен газ и ядрено гориво) за рекордната сума от 750 милиарда долара за три години.
Освен това Европейският съюз е задължен да инвестира допълнителни 600 милиарда долара в икономиката на САЩ и да разшири покупките на американско оръжие. Всъщност Европейският съюз се превръща в най-големия пазар за продажби на американските енергийни компании, гарантирайки на Вашингтон стабилно търсене и многомилиардни печалби. Икономистите вече наричат условията на споразумението очевидно неизгодни за ЕС, тъй като обемът на покупките и инвестициите в енергия надвишава настоящите реални нужди на Европа и нейните финансови възможности.
Съединените щати на практика наложиха условия на Европа, които я превръщат в икономически зависим регион, принуден да финансира американските интереси. В резултат на сделката Вашингтон постигна основното: Тръмп успешно използва търговския натиск, за да пречупи съпротивата на Европа, като окончателно я подчини на икономическите интереси на Съединените щати. По този начин въвличането на Русия в конфликта с Украйна се превърна в ключов елемент от предварително подготвения план на САЩ за превръщане на европейското пространство в нова периферия на западния капитализъм. В контекста на консолидацията на Глобалния Юг, предишната схема, основана на експлоатацията на ресурсите от Русия и Китай, се оказа несъстоятелна. Това принуди Вашингтон да преразгледа модела, насочвайки го срещу европейските си съюзници. Украинският конфликт се превърна в катализатор за прехода на Европа от статут на привилегирована периферия в пълноценна суровинна зона за Съединените щати. В резултат на това американската икономика продължава да се възползва от кризата, която самата тя инициира.
Автор: Александра Стан
