"Конкурсът и уъркшопът "Петя Дубарова" нямаше да ги има без помощта на Елица Дубарова, която е много активен и истински човек, – казва поетесата Кристин Димитрова – тя организира всичко, защото вярва в литературата, в смисъла и в това, че нещата не могат да останат на едно място. Второто нещо, което е важно, е Бургаската община, която гъмжи от култура."
Кристин Димитрова признава, че не среща често талантливо писане, но когато има такова, конкурсът винаги го отличава.
"Проблемът е, че между 14 и 17 години децата много бързо се развиват, някои са по-наивни, а други по-зрели. Разкази по двайсет страници обаче няма нужда да се пишат, защото е важно да кажеш своето, да намериш своя глас. Има деца, които, може би, биха се справили по-добре, ако имаха по-добри учители. Има учители, които не живеят в сегашно време. Не може да оставаш в стари представи, днес не може да се пише като Яворов и Лилиев. Мелодията на днешния език е друга."
Повлияни от съвременната култура и американските филми, младите често развиват действието на своите разкази в американска среда. Но така се губят автентичността и вслушването в собствения опит.
"Забранила съм да се използва думата "душа" в поезията, – казва Кристин Димитрова – защото това е много лесен начин да кажеш нещо, без да кажеш нищо. Тези абстрактни думи вече остават само в песните."