Човекът е единственият животински вид, страдащ от инсомния. Според Световната здравна организация през изминалия век сме се простили средно с една пета от съняси.Ако и вие имате проблеми със съня, тази книга може да ви помогне да ги решите. Българското издание тръгва към книжарниците на 15 септември в превод на Мария Енчева.
В „Как да си върнем съня“ (240 стр., цена: 24 лв., корица: Стефан Касъров) няма да намерите рецепти за сън. Но ще намерите достатъчно материал за размисъл, ще успеете да се вгледате в себе си и може би ще стигнете до вашето лично откритие за това как да си възвърнете здравия сън. Преди да пребори безсънието веднъж завинаги, авторката е опитала всичко: от чайове преди лягане през тапи за уши и тъмни завеси до хапчета. Но нищо не й помага.
В 24 глави, колкото са часовете в денонощието, Брехе Хофстейде изследва съня, който в нейното детство ѝ е бил естествен като дишането и който се е изгубил някъде през годините. Опирайки се на личния си опит, тя преодолява пропастта между науката, литературата и историята и разглежда връзката между тялото и ума, хората и модерността, индивида и обществото – за да заключи, че ако нещо трябва да се промени, то не е дебелината на възглавницата… Оказва се, че науката не познава животински вид, който да не спи. Дори делфинът, който не престава да се движи, защото в противен случай би се удавил, намира начин да подремне: едното полукълбо на мозъка му си почива, докато другото остава нащрек и продължава да задава команди за плуване. Паякът прибира крака и метаболизмът му се забавя. Сънят представлява еволюционна константа, която не е подминала нито един вид, следователно е достатъчно важен, за да се наложи. При все това за много хора сънят не идва естествено. А кафето не премахва умората, то просто я прикрива, като действа директно върху рецепторите за аденозин…
Нидерландската писателка и журналистка Брехе Хофстейде (р. 1988 г.) е автор на романи и есета и основател на феминистка платформа. Още дебютният ѝ роман „Небето над Париж“ (2014) е номиниран за две литературни награди и преведен на няколко езика. През 2016 г. Хофстейде публикува сборник от есета, озаглавен „Преоткриването на тялото“, посветен на феномена на прегарянето, а през 2021-ва излиза блестящото есе „Как да си върнем съня“.
Брехе Хофстейде – „Как да си върнем съня“ (Откъс)
СЪНЯТ КАТО ПОСТИЖЕНИЕ
Кафето ни избавя от сънливостта, „РедБул“нидава крила и ще спим, когато умрем. През последните години идеята за съня като хвърлено на вятъра време обаче губи позиции. Изследванията показват, че краткият нощен сън е вреден за здравето и за ежедневното ни функциониране. Това поражда лавина от публикации, които акцентират върху значението на съня и вредите от недоспиването. През годините, в които спях зле, отношението към съня се променяше пред очите ми: „Почтивсичкиуспелихораставатрано“постепенноотстъпиналозунги като: „Съссънкъмуспех“, „Сънятстимулирасоциалнияживот“идори „Спиилиумри!“. Ако досега ни препоръчваха да спим колкото се може по-малко, то изведнъж ни изпратиха да си лягаме.
Научавам колко е зле режимът ми, когато в един дъждовен пролетен ден се отправям на велосипед към амстердамския „Вестърдок“. ТаммепосрещатрийсетинагодишнатаЕлсвандерХелм, чийтонидерландские пропит с английски думи заради годините, прекарани в изследване на съня в Харвард. Докато дъждът трополи по прозорците, Ван дер Хелм обяснява: „Невробиологичнитеизследванияразкриватнедвусмисленоколкосериознипоследствияима недоспиването“. Самата тя се е дипломирала върху темата за съня. „Непростосериозни, анаправоdreadful*. На първо място, кратката нощ е за сметка на способността ни да се аргументираме, да се организираме и да разрешаваме проблеми – все процеси, за които носи отговорност префронталният кортекс.“
Става дума за онова парченце от мозъка, което е разположено току зад челото. Префронталният кортекс е една от най-скоро еволюиралите части от човешкия мозък. Позволява ни да извършваме всевъзможни мозъчни акробатики – като да планираме и да мислим логично. Но не е особено устойчив – оказва се извънредно чувствителен към липсата на сън. Установено е, че след деветнайсет часа бодърстване вниманието ни е като на човек с 0,8 промила алкохол в кръвта, тоест като на подпийнал. Дори онзи час сън, който пропускаме с преминаването към лятното часово време, намира отражение в пика на смъртността на следващия ден – най-вече в резултат на автомобилни катастрофи. Дори да си казвате, че лично вие нямате подобен проблем, знайте, че според Ван дер Хелм това също е симптом на недоспиване.
„Изследваниятавърхухората, коитоспятпочетири до шест часа на денонощие в продължение на две седмици, демонстрират, че тези хора допускат значително повече грешки на тестовете за концентрация. В даден момент резултатите им стават направо окайващи.
Въпреки това участниците твърдят упорито: „Нищо ми няма, окей съм си“. С преумората се свиква. След време вече не помним какво е било усещането да сме
напълно отпочинали.“ Самата тя е на мнение, че и увереността, че с достатъчно кафе ще се справим с всичко, говори за изкривяване на преценката в резултат на лошия сън.
Впрочем логичното мислене не е единственото, което страда от недоспиването. След тежка нощ не сме в състояние да тълкуваме вярно и социалните сигнали, които ни се отправят. Освен това сме склонни да се съсредоточаваме върху отрицателните неща, за които впоследствие ще си спомняме по-ясно, отколкото за положителните, разказва Ван дер Хелм. Самоконтролът ни също отслабва. „Хората, които спят прекалено малко, проявяват компенсаторно поведение. Например през цялото време пружинират с крак, за да се задържат будни. Прекаляват с храната, давят се в кафе, консумират повече захар, демонстрират по-голям social loafing*, добавя Ван дер Хелм. С усмивка се сещам за купчината шоколадови блокчета в чекмеджето на бюрото ми.
„Недоспиването, кактовечеказах, сеотразяваособенотежконапрефронталниякортекс–продължава тя. – Но тази област в мозъка изпълнява не само комплексни задачи като аргументирането. Тя има и други важни функции, сред които е и озаптяването на емоционалния център, амигдалата. Който не е спал добре,
той не контролира успешно емоциите си и заради това реагира по-импулсивно и несдържано.“
От различни по-малки по мащаб изследвания става ясно, че участниците, които са държани будни, на следващия ден харчат повече пари за вредна храна и
пазаруват по-необмислено. Наред с това Ван дер Хелм споменава и проучване, което показва, че ръководителите, които спят зле, са по-нетърпеливи и раздразнителни, а нерядко и агресивни спрямо подчинените си. Незабавно ме обзема съжаление към колегите на Илън Мъск. Негативите на недостатъчната нощна почивка се натрупват с времето. Друго изследване например показва, че при продължително недоспиване един важен дял от мозъка – хипокампът – се свива (или поне при лабораторните животни). А това е лоша новина за способността ни да учим, тъй като хипокампът е ключов участник в обработването и запаметяването на информация. Затова, ако не спим достатъчно, умението да учим нови неща спада.
Мозъкът не е единственото, което страда. Оказва се, че няма телесна функция, която да не е засегната от недостига на сън. Сърдечносъдови заболявания, диабет, затлъстяване, рак, алцхаймер, депресия – всяка нощ недоспиване е допълнителен билет за лотарията на болестите. Така например медицинските сестри, които дават нощни дежурства, са с 60% по-застрашени от рак на гърдата. Колкото повече нощи прекарват на крак, толкова по-голям е рискът от онкологично заболяване. Да не си доспиваш, очевидно е така вредно, че дори Книгата на рекордите на „Гинес“вечеотхвърлявсеки опит за бодърстване. Скачане с парашут от 39 километра височина ли? Никакъв проблем! Лишаване от сън? Немислимо – прекалено опасно е! Ето защо за отрицателно време изникнаха толкова курсове, информационни кампании и доклади за съня…
През 1968-а, годината на студентските протести, покрай трасето на парижкото метро между центъра и крайните квартали се появили следните графити: VOUS DORMEZ POUR LE PATRON. „Спитезарадишефа.“Днестезидумиспокойно може да се приемат и буквално. Вече съществуват предприятия, предоставящи бонус на подчинените,
които спят поне по седем часа на нощ. Работниците и служителите доказват това, като носят устройства за следене на съня, чрез които шефът „надничаподзавивките“.
В Нидерландия има застрахователи, които предоставят отстъпки от вноските за здравно осигуряване на всеки, който натрупа „здравниточки“вприложениеза
следене на активността, включително на съня. Който пък пренебрегва съня си, бива глобяван. Когато Илън Мъск даде онова интервю за 120-часовата си работна седмица, се надигнаха бурни протести. Инвеститори изразиха гласно тревогите си за психичното
състояние на Мъск, а акциите на „Тесла“спаднахас 9 процента. „Неразумно, безотговорно“–гръмнапресата. Go to sleep, Elon, зачирика Туитър.
Всъщност мотивацията на онези, които яростно се стремят към съня, е същата като на хор ата, които отбягват съня: по-висока продуктивност.
- За представяне на книгата по радио и телевизия – Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. (Анна Лазарова, 884 977 027)
- За допълнителна информация, откъси и други материали - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. (Юлия Петкова, 899 330 444)
- За получаване на книгата по куриер или от книжарницата на ул. „Иван Вазов“ 36 - colibribooks@colibri.bg(Николета Николова, 885 425 562)
