Култовият режисьор на ”Синьо кадифе”,“Туин Пийкс”, “Диво сърце”, “Мълхоланд Драйв” Дейвид Линч пристига тази вечер в София по покана на българския инициативен комитет “Образование без стрес” и Центъра за трансцендентна медитация. Придружават го Донован Лийч – легендарният шотландски певец, поет, китарист и композитор от 60-те години; д-р Бевън Морис – президент на Махариши Университета по мениджмънт, Феърфилд, Айова, САЩ; д-р Джон Хеглин – световноизвестен квантов физик; д-р Аларик Аренандер, директор на Институт за изучаване на мозъка в Айова, САЩ. Специално за “Класа” Дейвид Линч даде първото си интервю пред българска медия. - Д-р Линч, каква е целта на посещението ви в България? - Тук ще бъда по покана на нашите български домакини - инициаторите на програмата “Образование без стрес”. Ще открием Университет за непобедимостта на България. - Вие сте много популярен като филмов режисьор у нас, но заниманието ви с този вид образование не е познато. Що за университет е това? - Обучението в него е базирано на съзнанието, а студентите ще изучават трансцендентна медитация. Знаете ли какво означава това? - В книгата си “Да уловиш голямата риба” описвате как сте попаднали на този метод и как е променил живота и творчеството ви. С какво толкова силно ви мотивира той, че да отделяте време за просвещаването на хора от много страни относно същността му? - Това е техника за медитиране, която позволява на всяко човешко същество да се гмурне в дълбините на т.нар. от учените обединено поле. Така получава шанса да преживее един нов опит с цялото си същество и с целия си ум. Потапя се в океана на чистото съзнание. Когато достигнете до най-дълбокото ниво на живота, вие разширявате съзнанието си, постигате просветление. И повишавате своята креативност, динамиката си, способността да оценявате истинската стойност на нещата. Постигате усещането за щастие. Разгръщате истинския си потенциал. Това може да бъде постигнато чрез образование. Ето защо казвам, че то е базирано на съзнанието плюс традиционните аспекти на знанието като физика и химия, изкуство, история, изобщо всички дисциплини, застъпени в нормалните университети. Но целта ни е всеки студент да овладее умението да открива себе си, да прониква навътре в своята същност, да разгърне възможностите си в най-пълна степен. - Как може да стане това? - В този университет студентите се учат да усвояват и прилагат техниката на трансцендентната медитация. Много важно е да се знае, че те се приучават да правят това в група. Силата на такава група, упражняваща тази техника, е многократно по-мощна от група със същия брой студенти, случайно събрани на едно място. Защото чрез медитацията се създава общо поле на съзнанието. То е толкова силно, че може да повлияе на колективното съзнание в България. Може да доведе до умиротворяване и хармонизиране на обществения живот в страната. Силата на подобно единно поле е огромна и изцяло позитивна. Тя създава неуязвимост и носи непобедимост за всички българи. Но не в милитаристичния смисъл на думата. А в смисъл, че вредата от външни и вътрешни фактори спада чувствително за цялата ви страна. Затова нашият университет е много специален: за динамичен мир и за непобедимост за цяла България. - Колко такива университети има в други страни по света? - В доста държави вече има такива учебни заведения. Лично аз присъствах на отриването в Париж, Милано, Рим, Йерусалим, Хайфа, Дъблин, Белфаст, Лондон, Глазгоу. Бях в Холандия, в Белгия, сега ме заварвате във Финландия, след ден отивам в Естония, после пристигам и в България. В София ще издигнем знамето на университета ни на специална церемония. И в други страни ще се случи същото, и то много скоро. - Според вас колко време е нужно за да се усетят резултатите от обучението? - За да се усети ефектът от полето, създадено от обединената енергия на студентите в него, броят на членовете в групата не трябва да е по-малък от корен квадратен от един процент от населението в страната. Има формула за тази цел и тя е проверена в 52 научни експеримента. За да се повлияе животът в България и в нея да започне да се възцарява динамичен мир, нужно е да се съберат поне 300 души. Във Финландия например медитираха едновременно 11 000 души. Това беше забележително! След като студентите ви овладеят техниката на трансцендентната медитация и започнат да я упражняват заедно в сутрешни и вечерни сеанси, само след няколко месеца резултатите ще се усетят. Ще намалеят негативните явления, конфликтите, напрежението в обществото. - Откога практикувате тази техника? - От 34 години непрекъснато. - Заниманията ви с нея помогнаха ли ви да се усъвършенствате като режисьор? - Когато усвоите техниката за потапяне в обединеното поле, съзидателната ви способност се увеличава многократно в сравнение с тази, която сте имали преди това. Умението ви да улавяте нови идеи, да разрешавате проблеми, да се себеизразявате непрекъснато се подобрява. Достигате до все по-дълбоки нива в търсенето на нови решения. Правите го с нарастващо вълнение, с възкачваща се енергия, защото черпите от енергията на обединеното поле. Възприятието ви на реалността, радостта ви от живота, умението да го оценявате стават все по-могъщи. Започнах с удивление да откривам, че работата ми все повече ме радва, интуицията ми нараства. Подобриха се взаимоотношенията ми с околните, защото проумях, че ако наранявам другите, причинявам вреда и на себе си. Беше прекрасно откритие. Колкото повече се докосвам до обединеното поле, толкова по-цялостно работи мозъкът ми. - Трудно ли е да се съчетава трансцендентната медитация с различните религиозни убеждения? - Няма конфликт, проблемите са нулеви. Медитация не е религия, нито противоречи на което и да било религиозно убеждение. Това е просто техника, която отваря врата към трансцендентното – към обединеното поле, към чистото съзнание. Религиозните хора осъзнават промяната и започват още по-добре да разбират вярата си и смисъла на онова, което наричаме вечност, безкрайност, универсалност. Човеците ставата по-човечни, по-близки помежду си, започват отлично да се разбират, защото се усилва способността им да проникват по- дълбоко в себе си. Животът става наистина фантастичен, изтъкан от радост. Интервюто взе Люба Кулезич