Александър Гевгелийски Не трябва да знаеш испански, за да разбереш Сусана Бака. Меланхолията рядко е звучала така завладяващо. Очарователната певица има глас, чиято интимна нежност гали душата. Музиката на Сусана разказва сложна история с трепетна радост, която съдържа болката в живота, както и насладата в него. Затова, ако на някоя съвременна певица приляга определението вълшебница, то това със сигурност е Сусана Бака. Всеки, който е бил в съприкосновение с нейното изкуство, е почувствал магията. Сусана се движи сякаш плува из въздуха, облечена в семпла, артистична рокля, сребрист шал и с боси ходила. Тя е човек с определено светоусещане, готов да те прегърне с гласа си и да те накара да се почувстваш щастлив, че споделяш радостта й – от песента, от живота, от любовта и дори от мъката, която съпътства останалото. Сусана и нейната група, състояща се от двама перкусионисти – Хуан Котито Медрано и Уго Браво, китариста Серхио Валдеос и басиста Давид Пинто, разказват афро-перуански приказки за вълшебствата в живота. В тях е приютила звуците от песните на предците си, от древната, но жива култура. Това е непредвидима музика, която след като я чуете, непременно ще се запитате – как съм живял досега без нея? Тези магнетични мелодии са повеи от крайбрежните квартали на Лима, но артистичният им облик не се побира в географските граници на Перу. Ето как отговаря на въпроса каква е ролята на танца в афро-перуанската музика?: „Танцът е същинското наследство от Африка. И полиритмията. Когато слушате групата ми, може да забележите как басистът свири един ритъм, китаристът с едната си ръка прави един ритъм, а с другата начева различен. Перкусионистите не създават един и същ ритъм, а плуват в африканската полиритмия и моят глас също. И водя диалог с инструментите. Но аз не мога да отделя своето пеене от танца. За нас, афро-перуанците, пеенето, танцът и свиренето са неотделими едно от друго. И точно това и правя на сцената. Майка ми танцуваше много хубаво и много държеше да научи и нас. Възхитена съм от това, което направи майка ми. Защото днес мога да изразя себе си и песента, с гласа си, и с краката си, с ръцете си и цялото си тяло“. Сусана е родена в средата на миналия век в край океана, в столичното предградие Чорийос. Още като дете майка й, за да я накара да мирува, й пускала класическа музика. Баща й работел като шофьор, но бил известен като най-добрия китарист в околността и често свирел на всякакви събирания, улични фестивали и религиозни процесии. На тези събирания Сусана започнала да пее и танцува пред познати лица. Там тя започнала да си позволява да изпълнява и песни с по-сериозен социален ангажимент, против предразсъдъците в мъжкото общество. Пътят й към успеха е дълъг и труден. Първоначално песните й не били харесвани и разбирани. Била е пренебрегвана и заради цвета на кожата си. Докато по една американска радиостанция не прозвучава песента й Maria Lando. И Дейвид Бърн я чува. Така тръгва дългогодишното сътрудничество на певицата и с лейбъла Luaka Bop (Луака Боп), собственост на музиканта от групата Talking Heads Дейвид Бърн. Сусана Бака има 8 албума, като 4 от тях са международно известни и записани за Luaka Bop – Susana Baca, Eco de sombras, Espiritu Vivo и Travesias. През 2003 г. тя печели награда Latin Grammy за най-добър фолк албум за диска си Lamento Negro. Успехът и концертните й изяви в чужбина разширяват нейната популярност, но не променят виждането й за света. Ще имаме възможност да усетим това на сцената на зала България на 10 ноември от 20,00 ч, когато Сусана Бака ще ви накара да почувствате душата на всяка отделна песен как завинаги се настанява в сърцето ви. На другия ден, поради големият интерес, ще повтори меланхоличната си феерия.