Народният артист на Руската федерация Юрий Григорович получи наградата „Света София“ за огромния му принос в развитието на българо-руското културно сътрудничество. Лично министърът на културата проф. Стефан Данаилов връчи приза на легендарния балетмайстор, тясно свързан с възхода и на българското балетно изкуство. Със „Света София“ са удостоени преди това такива мастити творци като Никита Михалков и Йосиф Кобзон. Наградата се връчва и със съдействието на „Жокер Медиа“ и „Славянски дом“.
Юрий Григорович е ученик на легендарната руска балерина Галина Уланова В периода 1964-1995 г. той е главен балетмайстор на московския Болшой театър, където създава постановки еталони: „Жизел“, „Спартак“, „Донкихот“, „Ромео и Жулиета“. Осъществява 90 блестящи световни турнета на балетната трупа по целия свят.
Вече десет години Юрий Григорович ръководи собствена балетна трупа в Краснодар и е желан гост на най-авторитетните балетни сцени по света.

- Юрий Николаевич, накъде върви класическият балет? Политиците му обърнаха гръб, навсякъде по света балетните трупи преживяват криза?
- О, има политици и политици! Намират се и такива сред тях, , които отлично разбират, че е важно да ухажват артистите. Президентът на Армения, Серж Саргсян е такъв политик! Той лично дойде на репетиция на „Спартак“, докато поставях балета в ереванския театър „Спендиаров“. Да сте виждали президент на репетиция в театър?! Аз не бях виждал дотогава. За първи път ми се случи държавен глава да се поинтересува как работим, какво ни мъчи в залата. Властите в Армения специално ме поканиха да направя „Спартак“, Защото си дадоха сметка, че това заглавие е шанс за възраждане на ереванската балетна трупа, която преживява дълбока криза. Липса на мъже танцьори, блед репертоар, в който се мъдрят само 2-3 заглавия. А трупата бе една от най-блестящите в бившия Съветски съюз! Първите дами на Русия и Армения - Светлана Медведева и Рита Саргсян поеха патронажа над „Спартак“ и присъстваха на премиерата. .Оплаках се ,че не ми достигат танцьори, които да играят воини, веднага ми дадоха артисти от танцовия ансамбъл „Дружба“. Пуснаха и шестима танцьори, които в момента отбиват военната си служба. Казвам му на президента “Защо, г-н президент, пращате балетистите в армията, пагубно за тях е да се откъснат от сцената. Както и за музикантите! Жалко, че са учили толкова години! “. Той се вслуша. Самият Спартак, балетистът Рубен Мурадян, има качества да стане голяма звезда. Желая му го от сърце. Та, сами виждате, че има политици и политици!

- Не е е тайна, че вие сте особено привързани към България? Радвате ли се на наградата, която получихте?
- С приятно чувство си спомням първите срещи с България! Постановката на балета „Каменното цвете“ с прекрасната Калина Богоева в ролята на Господарката на медната планина! И всички останали колеги, които ме приеха с такова доверие и уважение! Много дълго време се игра този спектакъл! После, вече като шеф в Болшой, идвах по-често у вас.. Препоръчвах заглавия, водех солисти от Болшой. А вашият министър на културата Георги Йорданов ме покани да заема поста главен балетмайстор в Софийската опера. Приех и близо две години поработих със софийската трупа. Никак не беше лошо, най-напред поставих „Лешникотрошачката“, след това се заех с „Жизел“. И точно тогава започнаха политическите промени у нас, в Съветския съюз. Дадох си сметка, че бързо трябва да се върна у дома, за да си видя, така да се каже, моята къща – Болшой театър. Освен това съм идвал у вас и като шеф на журито на балетния конкурс във Варна и ще ви призная ,че това състезание ми е особено скъпо. Този конкурс си остава не само първият в света, но и най-авторитетният. Непременно трябва да се запази! От Варна започнаха триумфалния си път на балетната сцена плеяда световни имена. И мам покана за следващото издание на конкурса и непременно ще дойда.

- Само че парите все не стигат за конкурси, още по-малко – за балета! ! Как се справяте в Русия с подобни предизвикателства?
- Никому не е лесно, повярвайте! Аз съм тясно свързан с два конкурса, които, така да се каже, са мои – големият балетен конкурс в Москва и „Беноа дьо ла дансе“. Заради икономическата стагнация се наложи да закрием „Беноа дьо ла дансе“. Само че се намериха умни хора, които веднага го взеха – властите в италианския град Виченца! На 25 май трябва да съм там за поредното издание на конкурса. Властите във Виченца го приеха като шанс за имидж! За щастие московският конкурс оцелява. Изобщо ние, артистите от балета, сме потърпевши на всичко, което се случва в Русия. Не може да се каже ,че положението ни е по-различно да кажем от останалите творци и дейци на културата. Трудно е за всички и не само за артистите. Времената са такива. Което обаче не означава, че изкуството ще умре.

- А има ли някакви бонуси за най-изявените творци в Русия?
- Когато е възможно, им вдигат пенсиите. Аз самият съм облагодетелстван в това отношение, защото също съм пенсионер. Като бонус смятам и началото на един крайно наложителен ремонт на Болшой театър в Москва, който ще глътне луди пари! Защото под театъра тече река! Казват, че на 20 октомври 2011 година ремонтът ще бъде завършен. Ще има нова сцена, с всевъзможни екстри. Което на мен никак, ама никак не ми се харесва! Нито като замисъл я харесвам тая сцена, нито като размери. Все едно да вземеш стол от XVIII век и да го сравняваш с някое супермодерно съвременно кресло! Не става! Болшой театър винаги е бил сакрално място за Москва, с една велика огромна сцена. А след две години ще имаме нещо като клубна сцена! И все пак по-добре е ремонтът да се направи, отколкото въобще да останем без сцена! Аз съм балетмайстор, а балетмайстора никой не го пита за такива работи!
В Краснодар, където е моята балетна трупа, играем 15 мои балета. Разполагам със 70 артисти. Имаме си вече и школа. Харесват ни. Вече десет години работим за този град. Хубавото е, че вече имаме постоянна публика, че в града се научиха да ценят балета. Има дори и маниаци, които не пропускат балетен спектакъл. А за това се иска време. Тоест, въпреки трудностите балетът оцелява. Само по себе си това също е бонус.

- Коя е абсолютната руска балетна прима днес? Ще имаме ли втора Майя Плисецкая?
- Мразя да се говори за втори,за трети! Не ги обичам аз вторите в изкуството. По принцип празно място в балета няма. Винаги се раждат таланти. Винаги има кой да изтанцува и Одета, и принц Зигфрид. Идват балерини, които може би въобще няма да заприличат на Майя Плисецкая. Което не означава, че са лоши. Но Майя Плисецкая е единствена. Както и Галина Уланова. Това са балерини явления. И затова никога няма да се повторят. Те блестят в своето време, на своето място. Те са неотразими. И ще ги помним.

- Къде да търсим допирните точки за бъдещото сътрудничество между нашите два народа!
- Естествено в културата. Ние сме така обвързани, че едва ли някой може да ни раздели. Само да ми дадат знак и идвам веднага в софийската опера. Голямо желание имам да поставям, естествено ще трябва да се съобразя с възможностите на трупата в момента. Преди години знаех с какво разполагате, сега, уви, не знам. Но много бързо ще вляза в час.

Интервюто взе Елиана Митова