Театър открита сцена „Сълза и смях" показа на 2 септември /петък/ премиерния спектакъл на пиесата на Мартин Макдона „Смъртта на котката". Спектакълът – продукция на Драматичния театър „Сава Огнянов" - Русе, е режисиран от Асен Блатечки, а на сцената играе цяло съзвездие от обичани актьори: Явор Бахаров, Бойко Кръстанов, Робърт Янакиев, Пламен Манасиев, Александър Сано, Йосиф Шамли и младите талантливи артисти от русенската трупа - Диана Михайлова и Ивайло Спасимиров. Преводът на текста е на Златна Костова. Сценографията и костюмите са на Виолета Рядкова, а автор на музиката е Христо Намлиев.

Премиерата на столичната улица „Раковски" явно бе очаквана с огромен интерес, доказателство за което бе присъствието сред публиката на популярни лица от гилдията, сред които и Ивайло Захариев /"Под прикритие"/, директорът на БКЦ в Рим - Жана Яковлева, колеги и артисти от почти всички столични театри.

„Смъртта на котката" е черна комедия – жанр, който категоризира пиеси, представящи с похватите на черния хумор сериозни теми: престъпления, тероризъм, убийство, насилие, гарнирани с изразните средства на комедията и сатирата. Спектакълът успешно на моменти достига територията на блестящ комедиен фарс, като успява да представи сериозността на драматургията и едновременно с това да забавлява и провокира зрителите.
Сюжетът на пиесата е изтъкан от неочаквани развръзки, динамични конфликти, ярки взаимоотношения и тънък хумор. Злополука, която довежда до смъртта на котка, разплита цяло кълбо от истории и страсти, наситени с много екшън, хорор, кръв, престъпления, но и любов, доброта и искреност между героите. Театралното представление, макар и с добре прецизирана пестеливост на декора, изгражда доста плътна картина от възприятия и зрелищност на преживяванията, които държат прикован зрителя през цялото време. Спектакълът, който трае 90 минути, се гледа на един дъх, а екстремността на сюжетната линия неволно предизвикват асоциация с филмите на Тарантино.

Спойката и партнирането на тандемa Бойко Кръстанов – Робърт Янакиев е удивителен. Индивидуалността и различният натюрел на двамата актьори са обединени в общо звучене, което се допълва и прелива, като така те създават обща вибрация и основния оркестров звук на действието. Аплодисментите за Явор Бахаров, който изключително премислено, изчистено и систематично води образа си през всички метаморфози, бяха спонтанни и заслужени. И тримата артисти много точно, ярко и вярно влизат в образа на персонажите си, а играта им е жива и многопосочна. Присъствието на единствената дама на сцената – актрисата Диана Михайлова, е силно и мотивирано, защото тя трябва да се превъплъти в мъжко момиче, което с пушка в ръка, хем обстрелва кравите с градчето, хем брани своята правда за Ирландия. Героинята й едновременно е разтърсена от първите пориви на любовта, но в същото време остава единствено вярна на инстинкта си за убийство и мъст.

Очарованието и цялата тоналност на „Смъртта на котката" не можеха да се случат без точния избор на актьорите – отговорност на режисьора Асен Блатечки. Поздравления за прекрасната игра на Пламен Манасиев – който, много спокойно, ненатрапчиво и пълнокръвно изгражда поддържащия си персонаж, както и за триото Сано – Шамли – Спасимиров, които са самостоятелна отцепническа бойна група, като привнасят в спектакъла адреналин и необходимия контрапункт, очертан чрез силуета на лошите момчета, притежаващи неудържимото желание да налагат своето право на по-силния и да налагат своята истина с юмрук или пистолет.

Вярвам, че с всяка следващо представление ще бъде прецизиран микса между екшън и комедия. Но, всяко представление е живо и едно с друго не си приличат. Така че това търсене също може да бъде част от живота на спектакъла.

Бих пожелал на Асен Блатечки да продължава да поставя успешно заглавия, защото, чрез неговата естетична симпатия към определена драматургия се разширява палитрата на националния репертоар, който се предлага за българския зрител. А усетът му към модерното интониране на съвременната театрална матрица създава резонансът, който гарантира интересът на публиката и е стъпка в посока, която явно е вярна.

Позволявам си нотка на критичност, малко встрани: Отваряйки сайта на ДТ " Сава Огнянов" - Русе, с изненада констатирах, че в секцията, представяща артистите, няма и буква за творческата им биография или тяхно представяне, което считам за недопустим пропуск. И още нещо - колегите, културни репортери, които са искали да понапишат нещо за спектакъла, но без да го гледат, правят една и съща грешка. На сайта на Сълзата е допусната техническа грешка, като пред името на Макдона е чукнато едно „а". Не мултиплицирайте това, моля. Името на ирландския драматург е Мартин, не аМартин.

„Смъртта на котката" ще има премиерни представления на 16 и 17 септември в Русе. След това продукцията тръгва на национално турне.
На добър час!