Когато в началото на XX век в изкуството се появява авангардното течение, художниците започват да експериментират и да налагат нови стилове и материали. От години изкуствоведите са наясно, че Пикасо е сред първите художници, които избягват традиционните маслени бои и ги заменят с бързо съхнеща, гланцова френска боя „Риполин". Но, никой от арт спецовете не е наясно в коя от картините на художника е използвана индустриалната боя, нито пък в каква концентрация е била разреждана и смесвана с традиционните маслени бои.

Експертите смятат, че Пикасо е направил експеримент с „Риполин", за да постигне различен ефект в творбите си, който е трудно постижим с маслени бои, защото те са трудни за смесване и съхнат бавно. За разлика от тях, блажната боя изсъхва в пъти по-бързо и придава различни ефекти, като например този на мрамор.

Франческа Касадио, учен от Института по изкуствата в Чикаго, която прекарва осем години в изследване на боята, използвана в творбите на Пикасо казва: „Ако погледнете някоя от картините му и видите ярки цветове, гладък завършек и повърхност наподобяваща емайл, тогава се предполага, че това е „Риполин". До сега изкуствоведите са имали възможност да стигнат до подобни заключения само и единствено чрез наблюдения."

Благодарение на технологичния напредък на света, днес учени като Касадио вече могат да използват висока резолюция за преглед на изображения. Това им дава възможност да определят типа боя, използвана от Пикасо и други художници – последователи.

Касадио притежава запазени микромостри от две картини на Пикасо, включително и такава от известния кубистичен портрет на любовницата му – „Червеното кресло". Мострите Касадио носи в Националната лаборатория Аргоне близо до Чикаго, където заедно с физика Волкер Розе правят опити да анализират типа боя, използвана от великия художник. За да се случи всичко това, Касадио и Розе използват нанопроба, за да погледнат самостоятелните частици на пигмента отвътре. Различните химикали в тези частици и липсата на такива разкриват истинския произход на боята.

Проучването на Касадио не само разкрива подробности около блажната боя, която Пикасо използва в творчеството си, но и добавя към дискусията въпроса за културното влияние на „Риполин" във Франция през рания XX век.

„Марката „Риполин" била широко използвана не само заради добрата си реклама, но и заради перфектното си качество", това споделя Касадио и добавя, че всъщност в боята не са открити почти никакви примеси с други вещества.

Благодарение на дългогодишните усилия на Франческа Касадио и екип учени, природозащитниците вече знаят, че „Риполин" е качествена боя, която може само да спомогне за запазването на платната на Пикасо за векове и поколения напред.