Георги Китов напусна белия свят със смъртта на тракийските царе от легендите – отпи глътка вино във винарната на Старосел, хвана се за сърцето и се прости с живота. Това се случи в неделя вечерта, когато екипът му отмаряше след разкопките. „Щастлива смърт! Дори не разбра какво му се случва, защото до последно говореше за любимата си работа“, казаха пред „Класа“ колеги на археолога. Китов знаеше и разбираше света на траките, който ние сега откриваме с възможностите на съвременната наука. А те са умеели да създават специални светове на определени места, каквото е и Старосел. Съдбовна случайност отведе Китов точно на това място, където той издъхна. Два лекарски екипа, дошли след спешно повикване, се опитаха да го свестят, но напразно. Сърцето му излязло от ритъм. Около 15 минути изкуствено дишане и сърдечен масаж приложили медиците. Съпругата на Китов, Диана Димитрова, и дъщеричката му го посетили в Старосел часове преди да почине. Той ги изпратил за София. Съпругата, която също е археолог, се върнала в селото, информирана за случилото се. Георги Китов се намираше от една седмица в Старосел, където извършваше поредните археологически разкопки. Уникални предмети от IV-V век преди Христа бяха намерени от екипа му през последните дни. Заедно с експедицията си ТЕМП археологът Китов откри през 2000 г. в Старосел Тракийския култов храм на Читньова могила. Разкопките бяха спрени заради липса на пари. Все пак Китов успя да ги продължи и се натъкна на още по-интересни находки. Георги Китов има открити над 7 хиляди уникални тракийски предмета, които са безценни, а това вече може да е един цял прекрасен музей на тракийското изкуство, каза за БГНЕС археологът Валерия Фол. Достатъчно е да споменем златната маска на цар Терес, с която българската археологическа наука се прочу напоследък. През последната четвърт на ХХ век Китов направи множество значителни открития, свързани с културата на траките. Сред тях са гробниците в Жаба могила при Стрелча, религиозният комплекс Хероон край с. Старосел, гробницата на цар Севт ІІІ в могилата Голямата Косматка близо до Шипка, както и Александровската гробница до Хасково, украсена с уникални стенописи от средата на ІV век пр. Хр.