Стефан Галибов Един от най-бързите начини да обиколим българските села и градове и да се запознаем с все още съхранените фолклорни традиции на страната е, ако се разходим в градинката пред Народния театър. Там до 5 септември, изложени на открито, могат да се видят 22 големи снимки на фотографката Боряна Пандова, които илюстрират специфичните самобитни обичаи от няколко области на страната. Експозицията е част от проекта „Живо наследство”, организиран от фондация „Работилница за граждански инициативи” и „Еврофутбол” със съдействието на Столична община. Фотографиите са запечатали непосредствени и непредубедени моменти от тъкане на шевици, танци или просто част от живота на дадено село. Голямата заслуга на авторката е изборът й да представи в изложбата, освен кадри от официалното изпълнение на проекта, свързан с предварителна помпозност и нагласяване, и задкулисната страна, когато хората се отпускат и заживяват, без да им се налага да влизат в роли. Кадър на баби в носии, събрани на гозби пред телевизора, показва проникването на съвременните технически средства в стария обичай на седянката. Тук приказките вече не се разказват от човека в стаята, а идват някъде отдалеч от „центъра на света”- събран в една кутия с електроника. Фотокамерата е „притаила” дъх и хората от селото или малкия град почти са забравили за нея. Изморени от прожекторите през деня, вечер те изведнъж стават „себе си”. Тук фотокамерата се явява един своеобразен пазител на истинското „живо наследство”, което не може да бъде планирано или програмирано. Тогава, когато хората са способни да изживеят спонтанно едно свиване на цигара в парче от вчерашния вестник или пък вечер преди лягане да вземат стара семейна снимка и да поговорят с образите от нея, за да не са повече толкова самотни. И ако за едни наследството, което трябва да пазят, са народните танци или уникален фолклорен ритуал, то за други по-стойностни за запазването на идентичността се оказват шевиците, които отличават местните носии, тъкането на килими или дори –изучаването на скалните манастири в съответния регион. Някои от документираните обичаи се превръщат в своеобразен бизнес за региона, от който произлизат, което спомага за тяхното естествено съхранение и за бъдещето. Кампанията „Спринг” от град Брегово разучава хората на съседните села и ги представя в танцови спектакли пред публика. Бургаското читалище „Просвета” е избрало да покаже бита на Кавакли и Тарфа (двете махали на бургаския квартал „Долно Езерово“) чрез постоянна експозиция с облекла и вещи от миналото на местното население, а за да има и икономическа рентабилност, хората откриват работилница за претворяване на традиционни изделия в сувенири. Изработването на сувенирите също е превърнато в запазване на жив ритуал, като участниците работят, седнали в кръг на импровизирана седянка, както се е правело в миналото със спомени и песни от миналото. Читалище „Димитър Полянов” в село Гарван ремонтира местната мелница, която е част от обща постройка в стар добруджански стил и я превръща в туристическа атракция, където се меси и хляб по автентични гарвански рецепти, запазени от по-възрастните жени на селото. Игри и играчки от времето на баба и дядо събират и изработват от сдружение „Информационен център”- Хасково. За децата в града остават записани 30 игри, 15 описания и 30 изработени ръчно играчки, както и 5 филмчета. Читалище”Искра” в село Калояново възстановява местния обичай „Сватба в Калояново”, три хора и две игри и издава сборник с местното народно творчество. В селото остава и изложба със запазени автентични носии, предмети и снимки от бита на местните хора през втората половина на 19-и и първата половина на 20-и век. Изкуството на текстила е в центъра на проекта на Гражданска инициативна група за развитие на Кресна. Проектът слага акцент върху проучването , опазването и оживяването на изкуството в района чрез експозиция на текстилния занаят –стая със стан и текстилни произведения. Младежко сдружение от Кюстендил популяризира кукерските игри, а от Симитли са избрали да съхраняват уменията на старите майстори при изработването на медни съдове. Занаятът се превръща и в атракция за хората , посетили региона, там те могат да се научат как се вари кафе в медно джезве или да вкусят погача в бакърена тепсия. Сдружение „Колегиум Арсмузика” от Шумен възстановя стари популярни, но забравени градски песни с немски, унгарски и полски произход. Всъщност фотоизложбата в градинката пред Народния театър е достатъчно атрактивна, за да успее да амбицира зрителят сам да обиколи местата от снимките и да опита от местното „живо наследство” , което ще му предложат на тепсия във всеки един отделен регион.