Поводът От началото на август Кристина и Мишо Белчеви не само живеят, но и работят под един покрив – Столичната библиотека на пл. „Славейков“ 4. Поетът с китара спечели конкурса за шеф на книжовното средище, където по стечение на обстоятелствата е настана дирекция „Култура“ на софийската община. Там като експерт вече трета година си вади хляба Кристина. Делят ги само два етажа – шефът е на първия, а културтрегерите на четвъртия. Двамата обядват заедно почти всеки ден и задължително си тръгват към къщи в комбина. - Какво е да работиш под един покрив със собствената си съпруга или с мъжа си? Мишо: Няма по-голямо щастие, казвам го съвсем сериозно. Години наред вече доказваме, че сме едно цяло и няма защо да го крием. Прави ни удоволствие да бъдем заедно – и у дома, и на работното място. Кристина: Стечение на обстоятелствата, нищо повече. Ние не работим в едно и също ведомство. Чиста случайност е, че културната дирекция на общината обитава няколко помещения в Столична библиотека. Но за нас това е улеснение, защото и без това сме непрекъснато заедно вече доста години. Хората свикнаха да ни виждат като семейство, а пък ние не можем да си представим живота ни в друга светлина. Естествено, всеки се интересува и от работата, и от успехите на другия. Мнозина обаче коментират в публичното пространство, че има конфликт на интереси. Съпругата работи при столичния кмет. Изведнъж и съпругът получава назначение, подписано от него? Мишо: Няма конфликт на интереси, защото Кристина започна работа в общината още при предишния кмет. Тя си е на мястото – завършила е първо ВИТИЗ, после специализира в УНСС икономика на културата и масмедиите, член е на Съюза на журналистите. Пък и се справя много успешно с работата си. А аз гледам на моя нов ангажимент като възможност да превърна Столична библиотека в истинско културно средище. Един оазис на културата! Да има всичко – премиери на книги, прожекции, музика, клуб на писателя. Да идват много деца, които да гледат театрални постановки и да четат. Кристина: Всичко това ме вълнува и мен, разбира се. Защото дирекция „Култура“ организира голяма част от своите инициативи точно в Столична библиотека. Мисля, че дирекцията и библиотеката могат да си сътрудничат много по-активно и това е в интерес на всички столичани. Непростимо е кореняци софиянци да не са влизали в читалните... Често ми се случва да се срещам с граждани, дори кореняци софиянци, които питат: „Столична библиотека ли, ама къде беше това?“ Направо изумявах! Убедена съм, че присъствието на Мишо като директор на това духовно средище ще бъде предпоставка „Къде беше това?“ да потъне в забрава. Той е човек, който умее да обединява хората, особено творците. Има зад гърба си богат опит и почти три висши образования – казвам почти, защото минно- геоложкия го е завършил само семестриално, плюс двете режисури. С такъв багаж и с неговия характер няма да му е трудно да мотивира хората, които работят тук, да ги обедини. А хубавите неща после ще дойдат много бързо. - И двамата явно имате желание имиджът на библиотеката да стане по-позитивен, тя да се превърне в популярно, оживено място, достъпно за всички софиянци? Кристина: Библиотеката може да бъде оазисът, където хората да се спасяват от повсеместното опростачване, на което сме свидетели през последните години. Къде да се скриеш от чалгата, от бруталните екшън филми? Най-логично е да го направиш в библиотеката, стига тя да предлага духовна храна, разнообразие от инициативи, възможности за контакти на съмишленици. В това отношение Мишо ще направи много, убедена съм. Мишо: Сериозно съм се замислил в библиотеката да има повече музика. Едва ли има музикант, който би ми отказал да покаже изкуството си тук. Наближава 80- ата годишнина на Столичната библиотека – ще го отбележим на 22 октомври. Това културно средище е основано преди осем десетилетия от столичния кмет Владимир Вазов. Ето един достоен повод тук да се съберат писатели, музиканти, артисти – творци от всички поколения. Иска ми се да отдадем и заслужена почит на всички предишни директори на библиотеката, които безспорно имат принос за нейното развитие. Тоест тук са добре дошли всички, които крепят българската духовност. - 80-годишнината на библиотеката ли е акцентът, който засега ангажира вниманието ви? Кристина: Тази годишнина съвпада със 130- годишнината на София като столица на България. Все още работим върху програмата, която ще съпътства юбилея. Столичани наистина ще имат възможност да присъстват на интересни, наситени с емоционалност и дълбок смисъл културни събития. Мишо: Сериозно съм се ангажирал и с възможностите за подобряване на условията на труд в библиотеката. Тук работят високо интелигентни хора, те се нуждаят от по-добра среда. Искам да направим един бюфет с нормални цени, където работещите в библиотеката да се чувстват уютно. Пък и читателите. В най-скоро време тук ще заработи клуб на писателите – няма по-подходящо място от библиотеката за такива срещи. Децата могат да ползват интернет и да си учат уроците тук Искам децата от квартала да идват при нас, за да ползват интернет, не да се свират по разни клубове със съмнително присъствие. Искам достъп за инвалидите до библиотечните зали – не е чак толкова скъпо да се изгради една платформа за инвалидни колички. Покрив, дограма се нуждаят от ремонти. Сериозно обмислям изграждането на обществен съвет към библиотеката, където да си казват думата специалисти от различни области, експерти от библиотечното дело. Вече установих контакти за съвместна дейност с културните центрове на чуждите страни. Но нека не говорим за това, тъй като съм на шефския пост само от седмица. Да поговорим след известно време, когато вече съм свършил нещо конкретно. - Доведохте ли вашия син Константин да види кабинета на татко си? Мишо: Не. Не го интересуват книгите, а компютрите! Дете на своето време е! Но е много находчив – до компютъра вкъщи редовно разгръща по някоя книга. Ако влезем, да видим, че чете! И приятелче ако му дойде на гости, да види същото. Съзнава, че е престижно да се чете! Кристина: Докато беше по-малък, се опитах да го заинтригувам с любимата ми книга от детските години „Без дом“ на Хектор Мало. Чета му на глас, обяснявам му какво се случва. Не става. Прочел човекът предварително финала и ми се смее: „Какво да я чета, нали знам какво ще стане?!“ Мишо: Константин се опитва да скалъпва стихове. И го прави забавно. Направи около Великден една група със свои съученици. Взехме му електрическа китара. Разучиха едно парче, изсвириха го в Борисовата градина. Станаха за две минути популярни. Е, надявам се наесен пак да посегне към китарата! - Разкрийте някоя тайна от най-близките ви планове, свързани със Столична библиотека? Мишо: Във фоайето на първия етаж ще има табло на дарителите. Защото библиотеката е оцелявала през годините и се е развивала благодарение на щедри дарения. Кристина: Любовта, която цари в семейството ни, я пренасяме и в библиотеката. Защото и двамата много, много обичаме работата си. Интервюто взе Елиана Митова