Ивайло Диманов Автор:"Силва Аврамова" Издателство:"Факел" Ако бе връстница на Френската революция, Силва Аврамова би била главна героиня в прочутата картина на Дьолакроа. Ако бе връстница на Априлското въстание, вероятно би била Райна Княгиня. Но слава богу, Силва Аврамова е наша връстница и всичко в досегашния й творчески път е една непрестанна провокация към конвенционалната скука и монотонния културализъм. Познавам Силва повече от 20 години, още от времето, когато играеше главни роли в най-силните сезони на „Сълза и смях”. И тъкмо затова никак не се учудих, когато през 2003 г. известната българска актриса издаде в ИК „Хр. Ботев” първата си стихосбирка „Чувствам недостиг на бъдеще” с рецензент и редактор Любомир Левчев. В този необичаен поетичен сборник се е вляла взаимната любов на една всеотдайна майка и прекрасните й дъщери. Поезия, понякога отприщена изпод бунтарския й хъс, понякога чуплива, нежна и човечна. Поезия, която се чете на един дъх. А ето че само преди три месеца излезе на бял свят и втората й книга „Големият малък принц”, издание на „Факел”. Приликата със световноизвестния герой от едноименното произведение на Антоан дьо Сент Екзюпери никак не е случайна. В своите кратки задъхани разкази за хора и кучета, Силва Аврамова се опитва да стресне позадрямалата ни човещина. Ей, събудете се, идете в парка и вземете поне нищожна трошичка от хармонията и вечното благородство на природата! Зад философските прозрения на авторката често надзъртат остро социални конфликти и вероятно затова в края на книгата Аврамова на висок глас извиква: "Уважаеми господин кмете, моля да сложите пред всички паркове табелка "Влизането на лоши хора забранено!" Няма да забравя, когато зрееше скандал в НАТФИЗ заради Крикор Азарян. Един от първите, които скочиха да защитят талантливия български театрал бе именно Силва Аврамова. Всъщност театърът е попил по-голямата част от нейната биография, превърнал се е в житейска съдба и дори днес, когато не е на сцената, Силва диша театрален въздух, докато преподава актьорско майсторство и техника на говора в Нов български университет, в музикалното училище „Л. Пипков”. Едновременно с това дублира филми и пише сценарии за филми в БНТ, а отскоро е и заместник-кмет на столичен район „Триадица”. "Аз обичам да обичам!", признава талантливата актриса и писателка и бърза за поредната провокация в своя тъй цветен обществен и творчески делник. Ако беше Раймонда Диен, щеше да е на барикадата. А ако имаше достатъчно власт, вероятно би задължила софиянци поне веднъж седмично да пречистват душите си в парка, така както истинският християнин влиза да се пречисти в църква. И по-често да четат приказки. За малки и големи принцове.