Автор:Татяна Лолова Издател:"Изток-Запад" Биографичната книга на Татяна Лолова „1/2 живот“ излиза в седмо, допълнено и преработено издание, на издателство „Изток–Запад“. Голямата актриса говори откровено за съкровени и интимни моменти от живота си – напускането на Сатиричния театър, раждането на второто и внуче. И срещите с наши сънародници отвъд океана. „1/2 живот“ е и своеобразен летопис на театралния живот в столицата през последните години. След като през 1996 г. непредпазливо заявих, че съм живяла половината си живот, не ми остава нищо друго, освен лекичко да започна с опитите да му живея и другата половина. ... В най-личен план Нели роди на 28 юли 1998 г. Матео - моето второ внуче. Така ме разтапя мисълта, че със Славе създадохме Савата, а той ни дари с Нели, за да ни дарят те двамата със Савичката и Матео. ... Пак в личен план напуснах Сатирата на 13 юли 1998 г. Минах на свободна практика, което ми позволи в началото на 2003-та и през 2007 година отново да играя на тази сцена, както и на сцената на академичния ни театър „Иван Вазов“, на сцената на Русенския театър, на Старозагорския театър, на Театър 199. И изобщо, както казват някои, след като се „освободи“, щом види сцена, хвърля се да играе на нея. През април 2003-та играх и на истанбулска сцена. Да се готвят останалите. ... Когато през 2005 г. Стефан Богданов Сърчаджиев започна да прави филм за дядо си, разбрах какво е писал за мен и колегите ми нашият професор Сърчо през 1955 г. Много се развълнувах, знаех, че ме обичаше, но такава висока оценка...: „Татяна Лолова – много богато артистично дарование. Огромна сила на въздействие върху публиката, богата емоционалност и култура. В разработка на ролите си влага оригиналност и има определен индивидуален подход към всеки образ, който играе. Може да бъде използвана във всякакъв вид роли. Предстои й голямо развитие. Има много добро чувство за дълг и отговорност.” ... Стига да успея, не се снимам с непознати. ... От 26 март 1999-а до декември 2006-а играхме в Театър 199 пиесата на Артър Милър „Нищо не помня“. Това представление е поредното доказателство, че е хубаво да се родиш по-рано, ама да останеш по-дълго. Иначе как да се срещнеш с Георги Русев и да удържиш на невероятния му чар? Пиесата завършва с негов драматичен монолог и чест му прави, че нито веднъж не си позволи да наруши стила и да разсмее публиката, което всички знаем колко лесно му се отдава. ... През тези години получих обич и оскърбления, надежди и разочарования, открих нови приятели и неочаквано разбрах, че стари са ме изоставили. Отидоха си много хора. През тези години стигнах и до Америка. Поканиха ме българите от Детройт и Чикаго. В Чикаго бях общо три дни. Около 90 процента от действието в американските филми, които главно гледаме сега, се развива в Чикаго. Със себе си пренесох девет екземпляра от моята книга. Осем от тях подарих, а с една направих търг в Детройт. Търгът беше с благотворителна цел за дружество „Мати Болгария“. - Парите ще предадете в касата на дружеството - казах - и дано станат мая, от която да бухне сумата, отредена за българската духовност в Америка... Когато започнах да обсъждам деловата част от моето начинание, успях да разбера, че 10 долара е страхотна сума, макар ние тук да я нямаме за нищо. В средата на програмата обявих, че искам да подпомогна американското „Мати Болгария“ от името на българите, останали в България, така че ще направим „Сотби’с“ с 1 предмет - моята книга „1/2 живот“. Започнахме от 5 долара по тяхно предложение. - Пет долара за единствения екземпляр от автобиографичната книга на Татяна Лолова, дошла за пръв път в Америка, с цел да подпомогне нейната „Мати Болгария“! 7, 10, 12, 20, 25, 31... На 60 долара секна... почти. 60 първи път, 60 втори път, 60... - Шестдесет и един - чу се един тъничък детски глас и наддаването пак побягна... до 100 долара. Сто долара трети път! Излезе един ведър български инженер и с малко слово, което разчувства всички, прибра щастлив моята книга. Някой да си е продавал книгата за 100 (сто) долара?