Стоян Кирчев На пръв поглед 10 март би трябвало да бъде ден като всеки друг. Но не и за феновете на неръждаемия сексапил, на старото вино, което изненадва с нов букет. На 10 март Шарън Стоун духна 50 свещички и засега е единствената актриса, която без комплекси пое щафетата от Мерилин Монро, превръщайки се в трайна еротична фантазия за милиони мъже по света. Най-верните поклонници на платинената прелест следяха с известна тревога как ще се отрази бремето на годините върху сексапила й. Не си ли спомняте, че когато бяхме малки, за нас 50-годишните жени си бяха баби. Но с Шарън нещата някак не се връзват. Просто е невъзможно да си я представим като пенсионерка, да се реди с торбите на опашка или да плете терлици на внучетата. Актрисата от „Първичен инстинкт“ с нищо не е загубила от магията, изправила на нокти милиони мъже в култовата сцена в полицията и дръзкото си безгащие. Това беше през далечната 1992 година. „Баба“ Шарън днес изглежда само малко по-улегнала, по-зряла, по-самоуверена, но в никакъв случай повехнала и запусната. Оказа се, че еротизмът на Стоун се е криел единствено в осанката й, която не може да избяга от присъдата на времето, а и в аурата, в душевното й излъчване. Затова половинвековният юбилей минава покрай нея като детска приказка. Самата Шарън Стоун добре познава най-силните оръжия на нежния пол и винаги е боравела с тях с изумителна вещина. Ето какво казва тя по въпроса с присъщата си прозорливост и чаровен цинизъм: „С годините ние, жените, ставаме по-сексапилни, по-добри любовници и по-големи алтруисти. Не се вълнуваме само дали ни е провиснало дупето. И тук не става дума за 30-годишните. Говоря за тези дами, които са на 40 и повече!“ Красив ум Шарън никога не би въздействала така силно на мъжете, ако не беше толкова интелигентна. Силният пол донякъде се стряска, но в същото време изпитва подсъзнателно влечение към жени с голям умствен багаж. Че на Шарън й сече пипето повече, отколкото на другите, проличава още когато проговаря на 10 месеца. На 5 годинки вече е второкласничка, а едва 15-годишна е приета за студентка в университета Единборо. За коефициента й на интелигентност е изписано твърде много. Той й помага да премине триумфално през дебрите на Холивуд и да се превърне от една не много изявена актриса в култов събирателен образ на съвременна изкусителка. От четиридесетината филма, които е заснела през последния четвърт век, ще бъдат запомнени не повече от 2-3. Но това не пречи Шарън да се радва на статут и слава, близки до тези на правителствените ръководители. Тя е декорирана като рицар на изкуствата и литературата във Франция, а преди две години беше поканена от израелския държавник Шимон Перес да пледира за мирния процес между израелци и палестинци. От 10 години тя е една от кръстниците и най-уважаваните активистки на Amfar, Асоциацията за борба срещу СПИН. Но каквото и поприще да си избереше Стоун, тя никога не пропускаше да се яви добре въоръжена. Една своя целувка за благотворителни цели тя „изтъргува“ за 50 хиляди долара. Любовните авантюри На 14 февруари 1998 година Шарън Стоун става съпруга на журналиста от „Сан Франциско кроникъл“ Фил Бронстейн, убедена, че след толкова много лутания най-после е открила мъжа на мечтите си. Но бракът им трае едва шест години. В живота си платинената прелест никога не е имала проблем да съблазни когото си поиска. Цели две десетилетия нейните любовни авантюри бяха като манна небесна за жълтата преса. С приключенски апетит актрисата се отнасяше и към венчавките си. Тази с Бронстейн беше третата в бурния й живот. Преди него тя беше заставала пред олтара с Майкъл Гринбърг през 1984 година и с Джордж Инглунд през 1987 година. Като опасна „мъжемелачка“ я описва и холивудският сценарист на секси сюжети Джо Естерхаз. Според него красивата Шарън изградила филмовата си кариера предимно в леглото. Ако вярваме на книгата му „Американска рапсодия“, на Стоун й бил необходим само половин час насаме с някой режисьор, за да получи каквато си поиска роля. Болестта Издебва я веднага след раздялата й с Фил Бронстейн. Тогава получава и първия си сърдечен пристъп. През 2001 година още една смъртна опасност я приковава в болничното легло – мозъчен аневризъм. Перспективите пред нея никак не са добри – рискува или да остане парализирана за цял живот, или да се пресели в отвъдното. Но й провървява. „Оттогава всичко се преобърна в мен, спомня си чудото Шарън. Останаха ми семейството, истинските приятели и памучните пижами, които се научих да нося и до днес!“ Шарън е алергична към кофеина и не може да изпие дори и едно капучино. Освен това е и диабетичка. Но никога няма да чуете Шарън да се оплаква за своите болежки сега, а може би и в следващите 50 години. Тя е будист и вярва в прераждането. И добре, че е така, защото секссимволът никога не може да стане баба. ЧРД, Шарън!