Иглика Горанова
Елза Людмилова

Поправка в закона за лечебните заведения, която регламентира ново правило - университетските болници да преминат към МОН, разгорещи страстите в парламента. И раздели депутатите на два отбора.
Проектът, който вече мина на първо четене, е внесен от независимия депутат Лъчезар Иванов, член на ръководството на ГЕРБ. Той предвижда университетските болници, които в момента са 24 на брой, да минат едновременно на издръжка на МЗ и на МОН. Идеята е това да стане, като се прехвърлят университетските болници под ръководството на ректорите. „По този начин лечебните заведения ще могат да вземат пари от МОН, МЗ и лекарите да практикуват частно“, обясниха пред „Класа“ идеята на закона депутати. Те допълниха, че има предложение и частни болници да стават университетски.
„За“са се изказали ректорите на Медицинска академия и на Плевенския университет. Най-върл противник на идеята е бившият здравен министър и депутат от Коалиция за България Радослав Гайдарски. „Лудост е това да се прави. МОН няма пари за такава издръжка и състоянието на болниците значително ще се влоши“, каза пред „Класа“ проф. Гайдарски. Той се закле, че ще настоява неговите колеги да се откажат от този текст.
В отбора на умерените скептици е зам.-министърът на образованието Ваня Добрева, която отговаря за висшето образование. „ Първо, трябва да се изясни какво е университетска болница, включително и по количествени критерии“, каза пред „Класа“ тя. Според нея е много спорен моментът и с предложението частни болници да стават университетски, защото това означава, че ще трябва държавно финансиране.

Редуциране

В момента само на територията на София има 19 университетски болници. Университетска болница „Лозенец“ обслужва Медицинския факултет към СУ. А Медицинският университет обучава останалите 18 болници. „Принципът би трябвало да е една болница – един факултет. Не виждам как МОН ще може да осигури пари за 19 университетски болници“, каза пред „Класа“ Добрева.
Непрактично е университетските болници да минат на издръжка на МОН. Така коментира проф. Генчо Начев, директор на УМБАЛ “Света Екатерина“.
„През нашата болница минават около 10 000 хоспитализирани и още 45 хиляди амбулаторно болни за една година. Общо броят на университетските болници у нас е 24, но всеки се справя според възможностите си и навсякъде е различно“, каза проф. Начев. Според него досега болницата не може да се оплаче от средствата, които държавата дава за капиталови инвестиции и за ремонти на самите сгради.
„За последните три години от Министерството на здравеопазването са ни дали близо 8 млн. лв. за просрочени задължения, за дълготрайни активи – 9 млн. лв. Извън тези пари със собствени средства ние сме дали 11 млн. лв., за да покрием задълженията си и още близо 4 млн. лв. за дълготрайни активи“, изчисли Начев.
Той обаче уточни, че за обучение на студенти от университета и респективно от МОН не са получили нищо.
„Освен допълнителните средства, които се дават за заплатите на асистентите, които преподават, дали сме към МЗ или МОН – някой трябва да заплаща дейността на университетските болници за обучението на учащи, студенти, специализанти. Защото на практика тези университетски болници кредитират държавата и в частност МОН“, каза още Начев.

Политически сметки

Прогнозите на депутатите са, че независимо от лобирането, този закон едва ли ще бъде приет до края на това Народно събрание. „Дано да съм лош пророк, но не мисля, че законът ще бъде приет“, каза пред „Класа“ д-р Атанас Щерев, депутат от БНД и член на комисията по здравеопазване. Според него, когато се натоварва една търговска структура с определени задачи е логично да й се плаща за това. „Тя поддържа много повече персонал, поддържа доста професори, доценти, трябва да съдържа болници, да има всички условия да дава добро практическо образование. Но явно този закон закъсня доста и във време на криза това трудно ще се гласува“, коментира Щерев.
„Трябва наистина да се направи нещо за промяна на статута на университетските болници, защото те са и бази за обучение. Не може да бъдат третирани като всички останали болници, само по клинични пътеки. В този смисъл подкрепям идеята те да имат допълнително финансиране заради изследователската и преподавателската си дейност“, каза пред „Класа“ Нигяр Джафер, депутат от ДПС и зам.-председател на комисията по здравеопазване. Според нея обаче предложените текстове от Лъчезар Иванов няма да решат проблема. „За съжаление не се получи диалогът между Министерството на образованието и Министерството на здравеопазването. Според специалистите в образователното министерство, те не са готови да поемат болниците. В комисията имаме две отрицателни становища и от двете министерства“, допълни Джафер.

---

Лъчезар Иванов, депутат от ГЕРБ: В частна клиника също може да се обучава

---

За трети път в това Народно събрание внасям законопроекта за изменение на закона за лечебните заведения. Смятам, че е много важен за здравеопазването в България, защото университетските болници съществуват като търговски дружества и се управляват като всяко търговско дружество. Хабилитираните лица се водят на допълнителен трудов договор. На практика се получава така, че студенти, специализанти и лекари не могат да получават качествена практична и теоретична подготовка, защото преподавателите изкарват работната си заплата по клинични пътеки. Има изключително много противоречия и в това, че професорите се водят на трудов договор към университета, а всички останали доценти, асистенти и дори шефове на катедри са към търговското дружество.
Има парадокс и в това, че директорите и бордовете на университетските болници се назначават от министъра на здравеопазването. В момента в София има 19 университетски болници с 19 директори и 19 шапки, при положение че не би трябвало да са повече от три. Едно време имахме Медицинска академия, ИСУЛ и „Св. Екатерина“ като кардиологичен център и системата работеше. В момента хората, които са назначени политически, нямат интерес да се върне науката и академичността, защото тогава ректорите ще бъдат избирани от хабилитираните лица и научната общност ще определя кой да управлява университета, както е в нормалните страни.
С този законопроект ще се даде възможност на университетските болници да получат финансиране и от Министерството на образованието. В момента те не могат да участват в европейските образователни проекти, защото по закон са търговски дружества.
Ако една частна болница има необходимия капацитет и достатъчно хабилитирани преподаватели, то тогава тя може да стане университет. Имаме такива примери за частни медицински университети.