---

Александър Арабаджиев е роден на 18 декември 1949 г. в Благоевград. Завършил право в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е съдия във Върховния съд, конституционен съдия, член на Европейската комисия по правата на човека в Страсбург, участник в Европейския конвент.
Депутат в 39-ото и 40-ото НС от Коалиция за България. В момента е съдия в Съда на европейските общности.

---

- Г-н Арабаджиев, кой може да се обърне към Съда на европейските общности и какви са неговите компетенции?
- Съдът на европейските общности е напълно независима институция, която следи за еднаквото прилагане и тълкуване на европейското право. Той работи с всички съдилища на държавите членки. Националните съдии могат, а понякога са длъжни да се обърнат към Съда в Люксембург, за да поискат от него уточнение или тълкуване по даден въпрос. След това националният съд е длъжен да се съобрази с даденото тълкуване, като това решение вече става задължително и за другите национални съдилища, пред които е повдигнат идентичен въпрос.
Но нека подчертая, че Съдът на европейските общности не е просто едно наднационално звено, както много хора може би си мислят – това не е мястото, към което всеки един от нас, гражданите на Европейския съюз (ЕС), може да се обърне, за да получи правова защита на въпрос, по който той има нарушени права. Съдът на европейските общности е институция, която по смисъла на ред документи се явява един вид като върховен за ЕС, но дотолкова, доколкото пред него могат да се обжалват актове на определени институции. В този смисъл правните субекти при едни крайно ограничителни условия могат да обжалват актове на институции като Съвета на Европа или Европейската комисия (ЕК). Вероятно това звучи твърде абстрактно, но в повечето случаи решенията на тези две звена засягат определени права на дадени категории икономически субекти.

- Дайте няколко примера.
- В момента се сещам за решенията, които Европейската комисия взима за развитието на рибното стопанство, там се предвиждат редица ограничения, квоти, определят се начините на ловуване, което би могло да наруши нечий интерес. И ако има страна, която не е доволна от решението, тя би могла да се обърне към нас. Или друг пример – общата селскостопанска политика. Тя засяга цели категории производители или хора, свързани в определена индустрия, и тук въпросът е дали те направо могат да се отнесат към нашия съд в Люксембург, за да оспорят акта на комисията. Другата форма, и това е част от магията, наречена правосъдие, е определен национален съд да отнесе въпрос за тълкуване на дадена правна норма. Тогава връзката е чрез националната съдебна система. Но нека да подчертая, че съдът в Люксембург не се явява по-горна инстанция, пред която могат да се обжалват решения на други съдилища. В този случай ние не сме някаква наднационална инстанция. Нека никой не си мисли, че при нас могат да се обжалват решения на съда в София или Перник, това просто не е така.

- В момента Швеция, която пое председателството на Европейския съюз, си е поставила амбициозната задача за уеднаквяване на правото в общността. Доколко подобна инициатива може да бъде реализирана?
- Проблемите, които налагат едно такова решение, са много. Нека първо обаче да направим тази уговорка, че под уеднаквяване на правото в общността не бива да разбираме, че на всяка цена националните правни системи трябва да бъдат уеднаквени. Никой не иска от нас и не казва, че ние трябва да имаме Върховен касационен съд или не например. Това си е въпрос на национални традиции и критерии. Също така никой не казва, че правораздаването трябва да бъде дву- или триинстанционно – това го забравяме. Подобно нещо не би могло да се случи дори в най-смелата перспектива.
Когато говорим за създаването на единна съдебна система, това означава да ти се даде възможност. Нещо, което си получил като резултат или решение от собствената си съдебна система, да важи и пред друга. С други думи съдебните актове, които се издават у нас, да са валидни и за пред други страни от общността. Това вече е крайно необходимо, защото в това е смисълът на самия Европейски съюз – свободно движение на хора, стоки и капитали. А как това да бъде изпълнено без добро правосъдие?

- Възможно е тази идея да срещне съпротива.
- Да, възможно е. Някой може да каже, че в крайна сметка европейската интеграция е започнала, за да се изгради единен пазар, който вече е факт. Но идеята е нещата да се развиват. Сега, когато вече говорим за уеднаквяване на законодателството, някой може да възрази и да каже, че това е лошо. В смисъл, че да направиш общо съдебно пространство, е различно от това само да се изгради единен пазар. Свободното движение на хора и стоки е едно, но общата съдебна система вече се явява нещо друго. Но едното не може без другото и тази идея идва като едно надграждане на нещата.

- Освен за общото законодателство вече се говори и за електронно правосъдие. Това звучи доста абстрактно, но нека обясним какво ще представлява то.
- Не съм добър специалист по тази тема и не бих могъл да я развия в дълбочина. Но гражданите на ЕС вече свикнаха с така нареченото електронно правителство, което им позволява да ползват административни услуги от интернет. Така че по същество идеята не е много по-различна.
Като пример тук бих могъл да посоча едно бракоразводно дело – двамата партньори да могат да си пуснат молбите и останалите документи по интернет и без да им се налага да се разхождат до съда, процедурата да се извърши автоматично.

- Сегашното правителство изготви 57 мерки, с които да отговори на критиките и препоръките от последния доклад на Европейската комисия в областта на правосъдието. Смятате ли, че този пакет е изпълним, и какво бихме могли да очакваме като констатации в следващия доклад?
- Мисля, че ще успеем да отговорим на критиките, които ни отправи ЕК, въпреки че все още нямаме конкретен продукт, на който да се опрем – да, магистратите направиха своите предложения за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), те бяха обобщени, но цялостният текст ще е готов след около месец. Чухме и определени намерения как да се промени Наказателният кодекс (НК). Все още наистина ни липсва конкретиката. Но така или иначе това, което ме прави оптимист, е програмата, която беше изготвена от министъра на правосъдието г-жа Маргарита Попова. И по-специално фактът, че тя се заявява и се прави в партньорство с всички други участници на правителството, на всички сфери. В това отношение изключително позитивна стъпка беше, че правителството започна работата си, като първо изработи концепции, така всеки знае какво се търси в задачата.
Но нека направим и друго уточнение - НК или НПК, които не са непременно част от сферата на общностното европейско право, трябва да следват едни общи критерии. И в този смисъл прави впечатление, че правителството търси партньори и сред западните си колеги, и сред нас, магистратите в европейските институции.

- В момента у нас е актуален и друг въпрос - за промяна на основния закон на страната. Доколко имаме нужда от една такава стъпка сега и кое наистина трябва да бъде променено?
- Това е политически въпрос наистина. Но като бивш конституционен съдия ще ви кажа, че не е важно това, което пишем, а това, което правим!

- Пак в ролята ви на бивш конституционен съдия искам да ви попитам дали имаше смисъл да се сезира КС за поправката в Закона за амнистията, която оневинява престъпления за безстопанственост, правени до 2008 г. В какво точно се състои неговата порочност, защото се чуват разнопосочни мнения?
- Не съм запознат с този закон, но каквото и да се съдържа в него, той вече е даден на Конституционния съд, който ще прецени как да постъпи. Не приемам твърдението обаче, че ако някой е престъпил закона и е вършил безобразия, няма как да бъде подведен под отговорност.

Интервюто взе Станислав Савов