Условните задължения на най-големите български държавни предприятия на пряко финансиране от бюджета извън сектор „Държавно управление“ достигат 10,5% от БВП през 2019 г. и създават и значителни рискове за хазната. За това предупреди Институтът за пазарна икономика в анализа си за управлението на държавните фирми две години след приемането на Закон за публичните предприятия в България (ЗПП).
Държавна помощ
Участието на държавата във финансирането на публичните предприятия под формата на субсидии за текуща дейност и капиталови трансфери нараства ежегодно – от общо 2,5 млрд. лв. през 2014 г. до 5,8 млрд. лв. през 2020 г. Някои от дълговете на държавните фирми са защитени и с държавни гаранции – държавните гаранции за публични предприятия за 2019 г. са на стойност 37 млн. лева, изчисляват в ИПИ.
В България, по данни на националната статистика, има над 350 публични предприятия, контролирани от централното правителство, и над 580 – от местните власти. Те са основно в секторите „Здравеопазване“, „ВиК“ и „Добивна промишленост“.
Публичните предприятия заемат важно място в структурата на икономиката на България, като в определени сектори са доминиращи – здравеопазване, енергетика, железопътен транспорт. Тяхното влияние не се изчерпва само със структуроопределящ потенциал, но и с висока заетост (над 6% от заетостта в страната).
Недостатъци на закона
Значителен размер на държавно финансиране за предприятията е под формата на субсидии и капиталови трансфери, но въпреки сериозната държавна помощ във фирмите се отчита относително ниска ефективност на работа.
Според експертите на ИПИ това се дължи и на недостатъци на приетия през септември 2019 г. Закон за публичните предприятия, изготвен в сътрудничество с ОИСР.
Все още не са изяснени ролята и отговорността на прекия собственик на държавното предприятие. Функциите по контрол, предоставени на Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК), се изчерпват единствено със събиране на информация от фирмите и подготовка на обобщен доклад за тяхната дейност, коментират икономистите.
Въпреки че държавните предприятия са дружества на пряко финансиране от бюджета, все още не е обхванат целият процес по създаване, управление, контрол, оздравяване, сливане и придобиване, приватизация и обявяване в несъстоятелност.
Не е съвсем ясно разписана уредбата на създаването на предприятия, чиито собственик са държавата и общините.
В анализа се посочва, че не са определени общите принципи на финансово участие на държавата в публичните предприятия, като законът не дава информация какви действия трябва да последват след анализ на тяхната дейност и текущо състояние.
От ИПИ обръщат внимание на факта, че Законът за публичните предприятия „изключва специално Българската банка за развитие“.
Досега не е изготвена и публикувана политиката за участие на държавата в публичните предприятия в България.
До септември Агенцията е провела конкурсни процедури за подбор и номиниране на кандидати за членове на органите на управление и контрол на едва 39 публични предприятия. Анализ е направен само на 16 държавни фирми. От него се разбра, че част от предприятията извършват стопанска дейност, която не е съвместима с изискванията на ЗПП. Предоставянето на публични услуги от държавните фирми не се извършва на база на нарочен договор за възлагане на публични услуги, констатират в ИПИ.
Само 161 търговски предприятия отчитат положителен финансов резултат за 2019 г. в общ размер на 1,3 млрд. лева, като в него са включени 584 млн. лева печалба, отчетена от БЕХ ЕАД.
97 предприятия обаче генерират загуба, която възлиза на 334 млн. лева, като в нея са включени 202 млн. лева на "ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2" ЕАД.
Консолидираните приходи от продажби към края на 2019 г. се стабилизират на ниво от малко над 13 млрд. лв. годишно, при ръст на нетната печалба на държавните фирми.
Препоръките
Държавните предприятия, които извършват пазарна дейност в конкурентна среда, следва да се закрият или приватизират, а с онези, които предоставят обществена услуга, следва да се сключи специален договор за извършване на публична услуга. Това е първата от петте препоръки, които прави ИПИ, с очакването, че ще се промени и подобри управлението на публичните предприятия.
Икономистите съветват, да се разграничат видовете публични предприятия, когато се анализират техните резултати и да се взема решение за бъдещето им след сериозна икономическа или социална обосновка.
Агенцията трябва да направи анализ и на останалите публични предприятия от гледна точка на техния статут, като се прецени качеството на публичната услуга, нейната ефективност и ефикасност. Тогава държавата може да се оттегли от специфични нетипични за публичния сектор дейности.
Регулярно трябва да се публикува изчерпателен актуален списък с публичните предприятия и техния статут от Агенцията за публичните предприятия и контрол. Поне веднъж в годината трябва да има обобщени анализи за финансовото състояние на всички публични предприятия, настояват от ИПИ.
Икономистите препоръчват да се публикуват и отделни аналитични материали по особени въпроси, свързани с групи предприятия, специфични проблеми, промени в статута, анализ на холдинговите дружества и отделно на дъщерните им предприятия.
Все още не всички предприятия са организирали конкурси за избор на управителни съвети в съответствие с изискванията на ЗПП, което също не търпи отлагане.
