В статията „Първанов си отива! Спете спокойно, деца" от 7 март т. г. (виж тук) си позволих да напиша следното: „каквито и отрицателни оценки да се правят днес за политическата дейност и възгледите на Георги Първанов, няма съмнение, че подадената от него оставка е признак на политическа зрялост". И нещо повече – наивно изразих надеждата, че окончателното оттегляне на Първанов от битката за лидерския пост в АБВ би стимулирало не само развитието на АБВ, но и цялостното социалдемократизиране на българската левица.
И какво стана на края? На морето дупка! Първанов организира триумфалното си преизбиране в живковистки стил с почти 100 процента от гласовете на членовете и симпатизантите на АБВ, участвали в гласуването. И след това отвори една уста като ламя и забълва огън и жупел срещу правителството, в което има вицепремиер. Нещо повече, в типичния за агентите на ДС стил (или както е модерно да се казва днес, в стил ала „Велизар Енчев") започна да се опитва да дава (за кой ли път) тон на българската политика. И то от последна инстанция.
Атаките на Първанов срещу министрите на външните работи и отбраната съвсем не са случайни и то точно в този момент. Твърденията му, че дейността им е вредна за България и българите в стратегически план, отговарят напълно на интересите на руското лоби в България, чийто говорител Първанов винаги е бил. А точно това лоби осигури огромната политическа подкрепа за преизбирането му на председателския пост в АБВ. Позицията на Първанов, в която „проруското" прозира отвсякъде, не е само абсурдна, тя е безотговорна. Особено в дните, когато отбелязваме десетгодишнината от подписването на договора за присъединяването ни към ЕС.
Колкото повече се развихрят дебатите около кризата в отношенията на ЕС и НАТО с Русия и колкото повече наближават датите на общинските избори през есента и особено на президентските през 2016 г., толкова повече (ще) нараства хиперактвността на Първанов и на неговия политически и икономически кръг. С уловката около неговата оставка, на която се хванах и аз лично, той вече е непрекъснато в заглавията и коментарите на медиите. А дали е освиркван или възхваляван, за него няма значение. След пълния си провал с пагубната си за страната кадрова политика в дипломацията и международната изолация като президент, особено през втория му президентски мандат, „агент Гоце" е отново в играта. И до кога, и защо ще бъде там, зависи само от Бойко Борисов.
С необяснимо високомерие за скромното парламентарно присъствие на АБВ, новият- стар председател направи оценката, че лимитът на възможности за компромиси на партията му в коалицията в значителна част са изчерпани. „Не мога да приема на нас да се гледа като на своеобразен апендикс" обяви Първанов и поиска ремонт на кабинета. Ще се опитам и аз да използвам медицинската терминология. Ако АБВ беше само един рудиментарен и ненужен орган в организма на управляващото мнозинство, не е толкова страшно. В коалиционни правителства често има подобни своеобразни апендикси. Но след преизбирането на Първанов със 100 процента от гласовете, вече не става дума за АБВ като апендикс, а като злокачествен политически тумор. Тумор, който трябва да бъде незабавно изрязан до дъно, преди да са се появили метастази в коалиционните партньори. Попитайте министър Петър Москов, той ще ви ги обясни тези работи...
