Българите искат спорт и интернет в училище, книгите са по-маловажни

Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“

Модернизацията на училищната база като цяло се оказва основен приоритет за развитие на средното образование в очите на общественото мнение. Това разкриват данните от последното национално-представително социологическо проучване на ББСС „Галъп интернешънъл”.

Модернизация в случая означава развитие на спортните съоръжения, ремонт на класните стаи и разширяване достъпа до интернет. Предишното изследване на ББСС „Галъп интернешънъл“ установи, че едва 15% от пълнолетното население на страната ни спортува. Основната причина за същественото обездвижване на нацията се оказа не толкова липсата на пари в семейния бюджет или достъп до спортни зали, колкото отсъствието на навици и желание.

Вероятно поради това българите настояват развитието на спорта в училище да бъде приоритет. Явно създаването на мотивация, умения и навици е най-лесно и най-добре да става още в детска възраст. Обновяването и разширяването на спортните бази в училищата е посочено като основен приоритет за развитието на училищното образование в бъдеще, споменато от 36% от анкетираните. Очевидно също все още плахите медийни кампании за увеличаването на активността сред младите и за борба с детското затлъстяване дават своя първоначален ефект.

Най-силна подкрепа за модернизиране на спортните бази в училище отчитаме сред мъжете, хората във възрастовата група 18-40 г., както и сред жителите на столицата и българите с по-висок материален статус. Българите със средно образование също са силни поддръжници на обновяването на игрищата и физкултурните стадиони.

Тъкмо подобряването на спортните бази в училище би допринесло най-много за привличане на децата и тийнейджърите към активно спортуване. 30% от българите са на мнение, че ако се инвестират средства в училищната спортна инфраструктура, децата ще бъдат активни и здрави. Eдна друга идея за повишаване на интереса на младежите към спорта - например чрез осигуряване на безплатен целогодишен достъп на ученици до спортните зали, стадиони и игрища в страната – е подкрепена от една пета от пълнолетното население.

Всеки пети пък е на мнение, че училищата трябва на първо място да бъдат (до)оборудвани с компютри и достъп до интернет. Това е третият по важност приоритет за подобряване на състоянието на училищата според българите. Относително по-висока подкрепа за закупуването на компютърна техника и осигуряване на интернет регистрираме сред жителите на малките градове, както и сред хората с ниски доходи. Вероятно защото сред тези демографски групи достъпът до домашен интернет е по-нисък и училището остава основното място за ограмотяване на децата за ползване на компютри и интернет.

За съжаление покрай спорта и съвременните технологии четенето остава на заден план. Това е единственият наистина тревожен резултат от изследването. Покупката на книги за училищните библиотеки е приоритетът, който се ползва с най-ниска обществена подкрепа. Едва 4% от българите смятат за най-важно училищните библиотеки да се обновяват и попълват с нови издания. Относително по-висока подкрепа за закупуването на книги регистрираме единствено сред по-възрастните, пенсионираните граждани.
Безспорно е добре следващите поколения да бъдат спортуващи и активни интернет-потребители, но не за сметка на четенето. Може би, ако четенето в интернет се популяризира, ще се приближим до нужния баланс. Все пак световната мрежа не е само място за игри, запознанства и чат, а преди всичко неограничен по обем и разнообразие източник на информация за четене от всякакъв вид: включително класически литературни произведения на всички езици.


Изследването е национално представително и обхваща 1002 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.


Станете почитател на Класа