Такава покруса не е изпепелявала страната ни може би от подписването на Ньойския договор, когато Стамболийски си счупи писалката – новият ни боен самолет, дето го чакаме от петнайсетина години (поне аз съм се изказвал по въпроса за изтребителите още в 2013), гордостта на нашата авиация и кошмарът за войнолюбивите ни съседи, аероплана, дето го посрещнахме на четири крака с хляб и сол като братушките в онова стихотворение на Дядо Вазов, няма да лети на ежегодния Гергьовски парад.

Няма да лети, защото е счупен (макар че официално не е) и не разполагаме с необходимата резервна част, с която трябва да заменим онази, която официално не е счупена.

Питал съм се с моята цивилна глава защо ни беше тази покупка? Защо ни е един, защо са ни два, защо са ни пет или шест изтребителя за луди пари, когато най-близкият потенциален враг разполага със стотици – Гърция с 227, а Турция с 245? Та нали ако вдигнем един изтребител, другите ще вдигнат два и ще го свалят за минути?

Нали ако вдигнем шест изтребителя другите ще вдигнат 12 и ще свалят нашите, преди да сме дали тон за марша на военновъздушните сили? И всичките луди пари в бесен водовъртеж ще се оттекат в кенефа.

Първият български F-16 има нужда от ремонт, преди дори да е дал бойно дежурство

Знам, знам. Въпросът беше риторичен. Просто по ходатайството на американското правителство едни американски фирми трябваше да вземат едни пари, за да се случи нещо съвсем друго на дипломатическия фронт.

И аз не знам какво, пък и не ме интересува особено. Но защо (и този въпрос вече не е риторичен!), защо беше целият този безумен пиар около самолета? Защо беше целият този шум, дето е съизмерим само с шума около внезапната кончина на папата? Абе замълчете, бе! Абе трайте си, бе!

Вземете си придобивката, приберете я в някой хангар и не разлайвайте кучетата. В пиара е много по-майсторско да умееш да мълчиш, отколкото да говориш. А най-майсторско е да не допускаш да се случват случки, които да те принуждават да мълчиш или да говориш. Питайте, ще ви обясня.