Батко се очерта в рамката на вратата като надвиснала прокоба и извика:

 

– Кръчмарю клет! Да ти пикая на новата локация!

 

И действително, легендарният клуб „Кратуните“ наскоро се бе преместил от старото си място в едно мазе на ул. „Цар Асен“, почти до Съдебната палата, на ново  – на „Графа“, между площад „Славейков“ и „Свв. Седмочисленици“.

 

– Какво ще лочиш, байно льо? – топло го попита Странджата, без да му се сърди.

 

По традиция от незапомнени времена, редовните членове на клуба се обръщаха един към друг с „байно льо“, като изключение правеше само собственикът на „Кратуните“ – Странджата. Към него официалното обръщение беше „кръчмарю клет“.

 

– Сипи ми една голяма водка „Юрий Долгоруки“ за отскок, после брой до десет и ми донеси от онова семпло уиски – „Роял Лохнагар“. Направо дай бутилката.

 

 

Цялата компания заръкопляска спонтанно. В специалното сепаре виеха гнездо Теодор (братовчедът на Милен), Милен (братовчед му) и Джовани с вечния си умислен вид, въпреки че рядко си позволяваше да мисли за нещо. Именно това негово качество го правеше един съвсем приличен писател.

– Къде е Хер Дидев? – попита Батко, след като метна на екс водката.

 

– Знаеш, че винаги закъснява – отвърна Теодор, братовчедът на Милен.

 

Странджата се появи с уискито и седна при останалите.

 

– Имам нова сервитьорка – похвали се.

 

– Стига бе! Тук сме от един час, изпихме два литра алкохол и още не сме я видели?

 

– Свенлива е. Едва ли ще я видите до края.

 

– Да не си ѝ казал нещо за нас? – подозрително попита Милен.

 

– Само хубави неща! – закле се Странджата.

 

– Ясно. Затова не иска да ни види – поклати глава Милен.

 

– Всъщност тя е проститутка – виновно каза кръчмарят клет и Джовани вдигна стреснат поглед, без обаче да го пликове върху нищо конкретно. – Ходи в бардака вечер, а през деня си помага тук за още някой лев.

 

– Стига бе!

 

– Браво на момичето! – каза Батко, чиито очи вече добиваха известна мекота.

 

– Хич не ти трябва! – сбърчи нос Теодор. – Проститутките, освен за оная работа, за нищо друго не стават.

 

– За коя работа? – задъхано попита Хер Дидев, влитайки в сепарето.

 

– Проститутките за коя работа стават? – заяде се Теодор.

 

– Ама за проститутки ли говорите?

 

– Ти някой път ще се появиш ли на време? – въздъхна Милен.

 

– Изобщо не сте прави – наля си Батко и отпи. – Проститутките стават за много неща. Имахме едно комшийско момче. Бяха го кръстили Люсиен, обаче всички му викаха Чомбе. Живееше само с майка си, а тя беше много мързелива.

 

Чомбе учел в гимназията, последна година. През предишните години всичко вървяло спокойно. Майката се интересувала и питала: „Как върви училището?“, а Люсиен отговарял: „Върви, върви. Много добре върви. „Изпитаха ли те скоро?“ – не спирала да изпълнява родителския си дълг майката. „Изпитаха ме“. „И колко ти писаха?“. „Шест“. „Браво, моето момче“. И така три години и половина. Когато наближило време Чомбе да се дипломира, майката казала:

 

– Въпреки всичко, трябва да се срещна с класната ти.

 

– Въпреки кое? – трепнал Чомбе.

 

– Ето, завършваш, трябва да кандидатстваш, ориентирал ли си се вече?

 

– Еми, ориентирал съм се…

 

– В каква посока?

 

– Международни икономически отношения.

 

– Браво, майче! Ама нали знаеш, че трябва да кажеш на учителите, за да ти обърнат по-специално внимание.

 

– Ще им кажа, мамо, ще им кажа. Има време.

 

– Не. Аз все пак искам да се срещна поне веднъж с твоята класна. Питай я утре кога ще ме приеме.

 

– Добре, мамо.

 

Чомбе бил угрижен, защото действителността нямала нищо общо с картините, които той рисувал на майка си през последните години. Бил най-лошият ученик в класа. И дори това, дето си го мислела майка му, и то не било вярно, защото никакъв абитуриент нямало да е Чомбе, никакъв кандидат-студент. Чомбе просто не бил последен клас гимназист, защото повтарял предпоследния, но майка му живеела с утехата (и гордостта), че детето ѝ е отличник за чудо и приказ. И никой не ѝ бил виновен, защото родителският ѝ контрол свършвал все дотам да пита Чомбе и Чомбе да ѝ дава утешителни отговори, за да му се махне от главата. Но сега, сега майка му искала лична среща с класната и светът заплашвал да рухне.

 

Какво да прави, как да постъпи? Чомбе бил затворен младеж и не се посъветвал с никого, потънал в тежки размисли и се носел напред-назад като призрак. Но пък накрая изковал смел план. Намерил номера на някакъв публичен дом и си поръчал проститутка. Дърта проститутка. Дебела. Срещнал се с нея и ѝ обяснил каква е задачата – да намери отнякъде скучни дрехи, да измие грима, да си направи някаква бабешка прическа и да се представи за неговата класна пред майка му.

 

– Но защо бе, Люсиенчо, ще се срещам с класната ти на някаква бензиностанция? Защо не в училище?

 

– Защото, мамо, тя е много заета. В училище не може да ти обърне внимание, а пък живее близо до бензиностанцията и ще намери половин час да се видите. Така каза, така ти предавам.

 

– Ох, добре, добре… Но аз искам да говорим конкретно, да ми каже как вървиш, как се развиваш…

 

– Не бой се, мамо, тя ще донесе дневника.

 

Никак не било трудно да се купи празен дневник и за няколко часа да се попълни с абсолютни измислици. В уречения час майката седяла в кафенето на бензиностанцията. Появила се и „класната“. Трябва да отбележим, че проститутката се справяла много добре – била прегърнала задачата с ентусиазъм, пък и по принцип била интелигентна и свястна жена. Само дето много пиела. Купила си чай в голяма пластмасова чаша и от чантата си извадила плоска бутилка уиски – някакъв долнопробен „Балантайнс“, половинка.

 

Тук Батко неволно потръпна, но бързо се окопити и продължи.

 

Майката на Чомбе донейде се озадачила, но решила да прояви широта – нали ги знаеш днешните учители… Класната-проститутка ѝ предложила и на нея, но майката отказала с пуританско дръзновение и минали делово към дневника. Той изглеждал съвсем правдоподобен и в него Чомбе имал по всички предмети отлични оценки. Сърцето на майката се греело от родителска гордост. Когато свършили с прегледа, казала:

 

– Люсиен говорил ли е с вас за професионалната си ориентация?

 

– Да – отвърнала предварително подготвената проститутка, – иска да кандидатства международни икономически отношения. Добър избор, като се има предвид рядкото устройство на личността му.

 

– Рядко устройство ли?

 

Тук трябва да отбележим, че проститутката относително бързо се била напила и придобила склонност към дръзки изявления.

 

– Да, той притежава един особен вид гениалност. Знаете ли каква теория развил в час по биология? Успял да обясни произхода на китовете! Представяте ли си?

 

– На китовете?

 

– На китовете! Нали знаете, че те не са риби, а бозайници, които някога са живели на сушата. При това са изключително интелигентни. Твърди се, че има много китове, които са по-умни от много хора. Защо китовете хем са много умни, хем са се върнали да живеят в морето? Ето това е успял да обясни вашият син Люсиен.

 

Майката се приготвила да слуша внимателно, а проститутката изляла в празната чаша от чая остатъка от плоската бутилка.

 

– Сигурно знаете, че има една еволюционна теория, според която човекът няма да остане единственото интелигентно животно на света. Интелект ще се появи и у други животни и тези други животни ще са мишките и плъховете. Защо? Можете ли да кажете? Не можете. Интелигентност ще се появи при мишките и плъховете, защото живеят в сложно общество, размножават се бързо и най-важното – имат в лицето на човека интелигентен враг, който непрекъснато променя предизвикателствата пред тяхното оцеляване. В природата няма друг такъв случай.

 

– Но това какво общо има с китовете?

 

– Ще ви кажа. Да се върнем по-назад, в по-древни времена. Знаете ли как са били построени пирамидите? Някои учени предполагат, че много отдавна гравитацията на Земята не била същата, а много по-малка, следователно и каменните блокове, от които са съставени пирамидите, били много по-леки. Но това не е вярно. Истината е, че в древни времена е живеела раса от гиганти. Огромни гиганти. Те били досущ като хората, но десетки пъти по-големи. Живеели в гигантски къщи, тези гигантски къщи имали гигантски мазета и там се въдели гигантски мишки и плъхове. Сещате ли се вече?

– Признавам, че не – колебливо отвърнала майката.

 

– Ама то е очевидно! Когато расата на гигантите изчезнала…

 

– А защо е изчезнала?

 

– Поради кръвосмешение.

 

– А-а-а…

 

– Когато расата на гигантите изчезнала, техните гигантски мишки и плъхове се изправили пред угрозата на глада. Но понеже междувременно били станали много интелигентни, намерили решение на проблема си. Преселили се да живеят в морето. И това са днешните китове. От мишките са произлезли делфините, а от плъховете – кашалотите.

 

– Ти да видиш!

 

– И всичко това го е прозрял вашият Люсиен! Затова ви казвам, че той може да следва каквото си пожелае и да стане какъвто си иска. А сега ме извинете, защото имам и други задачи.

 

Проститутката станала и се отдалечила олюлявайки се и дискретно хълцайки, а майката на Чомбе останала втрещена да гледа след нея. Два дни по-късно изключили Чомбе от училище.

 

– Та такива ми ти работи – завърши Батко с поучително изражение.

 

– Какви? – засуети се невинно Хер Дидев.

 

– Такива, че никога не бива да подценяваме проститутките, независимо от това какво ще излезе в крайна сметка!

 

– Сметката! – изведнъж се провикна Джовани и Странджата хукна да я приготви.