Много отдавна в обществените науки, занимаващи се с различни аспекти на демокрацията е ясно, че в съвременни условия демокрацията е твърде широко понятие и с различни съдържателни аспекти и форми, и че много лесно чрез него се манипулира общественото съзнание и се деформира истината.

Абсолютна демокрация никога и никъде не е имало и не може да има, особено в многолюдните общности. Един от най-важните компоненти на съвременното разбиране за демокрацията е изборът на длъжностните лица в държавната власт, в партиите, обществените организация и т.н. Изборът на ръководни органи се определя чрез закон, правилник, устав, статут, основни положения или друг вид документ. В съвременните политически партии това обикновено е Устав (Статут). В организацията и дейността на политическите партии се използват два основни принципа на демокрацията – пряка и представителна демокрация.

В БСП по Устав са застъпени и двата принципа. Пряката демокрация се използва в основните партийни организации и клубовете и някои много малки общински организации на БСП, както и при въведеният пряк избор на председател. През 2017 Уставът на БСП бе прекроен по мярката на Корнелия Нинова. Една от грозните кръпки бяха новите членове на Устава № 16 и № 17. Има излагани множество предимства на прекия избор на председател на БСП. Първото от тях е формално демократичното разширяване на базата на избирателите на Председателя. Привличането на повече мнения и предпочитания безусловно е разширяване на демократичността. Второто е възможност за популяризиране на името и политиката на партията сред избирателите. Но това е само потенциална възможност, която не винаги се реализира. Реализацията ѝ зависи в крайна сметка от провежданата на власт политика и от заявявана и отстоявана като опозиция политика и политически намерения за действия

В международната политическа практика в света има различни начини на избиране на председател или на лидер на политическа партия. В повечето партии изборът е от ръководните висши органи на партията. В някои неолиберални общества прекият избор на председател (лидер) се използва като демократична фасадност и популизъм на основополагащо понятие „демокрация“ (най-често синоним на капитализъм). В Белгия тази практика е въведена от Фламандската либерална партия и след това възприета и от други белгийски партии. Във Великобритания прекият избор е въведен в края на XX век от Работническата (Лейбъристката) партия след 1981 г. чрез избирателна колегия от три части: депутатите в английския парламент; представители на избирателните окръзи; дъщерните организации на лейбъристката партия (синдикати и др.). Избира се не само лидерът, но и неговите заместници. След 2015 г. се въвежда правилото – един член на партията един глас, но след това се допуска и един член да може да представлява повече хора (т. нар. „суперделегати“. А кандидатурите се издигат (номинират) не от всеки и по всяко време, а от поне 10% от лейбъристките депутати в парламента. Тази практика в британската лейбъристка партия се въвежда след отказа на лейбъристите от думата социализъм и идеите на демократичния социализъм и прегръщане идеологията на Третия път (социал-либерализъм; няма ляво, няма дясно) разработена от лорд Гидънс и възприета от Тони Блеър и други ръководни лейбъристки дейци. Ключово място в прекия избор на лейбъристите имат т. нар. „дъщерни организации“ преди всичко на синдикалните членове на синдикалната организация на лейбъристката партия (в България БСП няма своя синдикална организация). По такъв начин лейбъристите се стремят да привлекат в политическата си дейност повече хора от средата на трудово заетите лица във Великобритания. В Нидерландия Партията на труда (еквивалент на Лейбъристката партия на Великобритания, също партия на Третия път, социаллиберализъм) след 2002 г. преминава към подход, при който се въвежда пряко гласуване от членовете на партията и по въпроси, които преди това са в прерогатива на партийния конгрес. Следователно постепенно партията се придвижва към статута на някакво демократично плебисцитно политическо движение, и то разбира след отказа от демократичния социализъм и преминаване към социаллиберализма. В повечето либерални и социал-демократически партии ръководителите им се избират на конгресите на съответните партии. В Италия ръководителят на Демократическата партия (секретар) се избира от националното събрание на партията. В Канада лидерите на политическите партии се избират от конгресите на тези партии, но в Южна Корея това става от членовете на партиите. Подобна е практиката и в съседна Турция.

Има едно объркване в използваните понятия. В СМИ и в обикновения речник на политиците се наложи схващането, че първият сред равните му в ръководството (Председател) е политически лидер. А политически лидер се схваща най-често като: водител, водач (фюрер, дуче, каудильо, поглавник и т.н.), вожд, шеф (директор, управител и т.н.), началник, главатар, предводител, т.е. човек който е нещо повече от другите, човек който направлява (ръководи) тяхната дейност, началнически им заповядва, разпорежда и изисква.В САЩ в двете основни политически партии има ясно разграничение между политически лидер (президент на държавата) и председател (оперативно ръководещ делата на партията), а във Великобритания председателят става лидер след спечелване на изборите и заемане на министър-председателския пост. У нас повечето действащи на парламентарно равнище партии се превърнаха в явна или в скрита форма в лидерски партии, независимо дали управляват или са опозиция, с явна или прикрита авторитарна власт на лидерите.

В България прекият избор бе наложен само в БСП. Сега стои въпросът „Какво се промени с въвеждането на прекия избор на Председател на БСП?“ Промените са многоаспектни, но най-важни на този етап са отрицателните, които определят до голяма степен понижаването на обществен авторитет на БСП и мястото на председателя във вътрешнопартийната власт. Ето някои от тях:

Първо. Прекият избор стана средство за концентрация на вътрешнопартийна власт. Чрез прекия избор се получи нещо като две в едно – Председателят на БСП е и Председател на Националния съвет (чл. 34. ал.1). Но председателят на НС на БСП не се избира от самия национален съвет. Следователно на националния съвет му се назначава председател и поради това той не е равен на останалите членове на НС, а е по-високостоящ, понеже се избира от цялата партия, а не само от делегатите на конгреса. Никъде в Устава не са уточнени правата и задълженията на Председателя на НС на БСП, а повечето от вмененото като права и задължения на Председателя на партията са преписани от предишните задължения на Председателя на НС на БСП. Най-често Председателят на НС, а след 2017 г. и Председател на партията, когато е избран за народен представител, се избира почти автоматично и за Председател на парламентарната група на БСП в съответствие с Устава на БСП. Получава се вече три в едно, т.е. сливане на правата на Председателя на БСП, Председателя на Националния съвет и Председателя на парламентарната група, и по същество се формира еднолично авторитарно управление и ръководство на социалистическата партия. Нещо повече авторите на промените в Устава на БСП поради деменция или целенасочено са пропуснали в Устава да посочат кой контролира, пред кого и по какъв начин се отчита Председателя на БСП, кой може извън изборна обстановка да му търси отговорност. Контрол от цялата партия на практика не може да има, независимо от постановката на чл.8, ал 2 на Устава на БСП, че за избраните е задължителен „ежегоден отчет, пред тези които са ги издигнали“. Възможностите за демократично прекратяване на пълномощията на председател са крайно ограничени и трудно реализуеми. Отчет, ако въобще може да се говори за такъв, има само колективен пред конгреса, пред Националния съвет, но не и персонален, личен отчет на председателя. Дистанционният възможен писмен отчет не позволява критикуване на неправилните действия на всеобщо избрания председател. За председателя на Националния съвет това логически е само Националния съвет и Общопартийната контролна комисия. Поради по-старото авторитарно правило, записано в Устава на БСП, че само председателят на Националния съвет на БСП предлага Изпълнително бюро, съставът на този орган е формиран по личното дълбоко субективно мнение (а понякога може би и лична прищявка) на Председателя и поради това няма допускане от Устава на други предложения и гласувания и реален избор за броя и поименните членове на Изпълнителното бюро. Само Председателят може да предлага смени на членовете на Изпълнителното бюро. Следователно имаме процес на сливане на четири функции: Председател на БСП, Председател на НС на БСП, Председател на парламентарната група и ръководител на изпълнителното бюро. По такъв начин председателят на БСП е безконтролен авторитарен ръководител, избран за такъв под демагогската маската на „разширяване на демокрацията“.

Второ. Нарушаване на политическата традиция както в България, така и в БСП. След Освобождението от турско робство (1878 г.) се създават първите политически партии. Тяхната масовост ги принуждава да формират йерархично структурирани ръководни органи. Моделът на управление е взаимстван от православната църква и от управленската структура на някои западноевропейски либерални партии. Възприема се принципът за формиране на органите за управление чрез принципа за представителната демокрация. Това означава, че първият ръководител на определено йерархично звено в структурата е пръв сред равните му членове на съответният орган – общински, районен, околийски, областен. Определението „пръв сред равни“ означава, че той има един глас при вземането на решение, както и всички други членове на съответния орган. В православната църква това е предстоятелят – ръководител на богослужението. Българският патриарх е пръв сред равните му митрополити, а Вселенският патриарх – пръв сред патриарсите на поместните православни църкви. Председателят като пръв сред равни председателства заседанията на съответния орган. Но поради това, че ръководи тези заседания той на практика има само един глас, толкова, колкото имат и всички останали членове на съответния органи, а не право сам да решава. Неговите предложения подлежат на обсъждане и решаване от всички други, а не както в католическата църква, където е възприет принципът на единоначалието – римският папа е началник на всички и неговите решения не подлежат на обсъждане и отмяна. Тази разлика е една от основите на раздялата на християнството през 1054 г. на западна църква – католическа и източна – православна.

В историята на Българската социалистическа партия и левите движения в България винаги е използван принципа на представителната демокрация при избора на ръководните лица, на председателят на партията, независимо как се е наричал той и какъв е бил неговият личен авторитет, лични способности, умения и опит – Димитър Благоев, Георги Димитров, Васил Коларов и др. В повечето случаи съобразяването с тяхното мнение е било на основата на висок личен авторитет, на силните им лични аргументи. Благоев и Георги Димитров са с висок личен авторитет и са теоретици и опитни политици. Изключения от правилото на представителната демокрация и положението на ръководителя като пръв сред равни е нарушавано за кратки периоди, особено в условията на въоръжената борба срещу фашизма.

Трето. Смесване на двата типа избор на ръководител – пряк и чрез представители. Това смесване на начина на избор на ръководните органи и лица – пряко и чрез представители води до непълна и твърде често да невярна оценка на притежаваните качества и способности на кандидатите за първото лице в партията. Масата членове на партията нямат преки наблюдения върху личните качества и способности на кандидатите да бъдат първи ръководители: идейност и ценности, партийно-политическа опитност, деловитост и т.н. Преки наблюдения върху качествата и способностите на първите ръководители имат тези, които непосредствено работят заедно с тях на основата на Програмата и на Устава на партията. А това са кадрите и активистите на партията, най-добрите от които са избрани за делегати на конгреса и избрани в Националния орган (Централен комитет, Висш съвет, Национален съвет) – т.е. тези които са работили, работят и ще работят в един и същи орган на партията с първия ръководител. Те са най-добре информираните за личните, идейни, политически и организационни качества и резултатите от работата на кандидата за „пръв сред равни“. С прекият избор се измества центъра на избора от качествата и резултатите в дейността към външният образ и неговата индивидуална субективна възприемчивост от огромно множество лица. Отмяната на избора от висшия представителен орган (конгреса) на първия ръководител е по същество отмяна на информирания и оценъчния избор за качествата и за резултатите от дейността на кандидатите за поста пръв ръководител. Липсва оценката на типа на ръководство, характерен за избирания лидер: авторитарно – не търпящо друго мнение и недопускащо обсъждането на други идеи, мнения и предложения, а налагане възприемането само на личностната субективна позиция; демократично – със свобода на мненията, предложенията и избор от всички на най-ефективното и най-подходящото за определен случай, равнопоставеност на всички в изборния орган; колективно – общо обсъждане от всички, общо решение и общо действие за изпълнение на решението; антиклиентелистко – липса на „мои хора“ на председателя, недопускане на кадрови предпочитания на основата на личната преданост към даден/дадени (или определен/определени) партийно-политически дейци, т.е. липса на т.нар. „тясно ръководство“ (обкръжение на ръководителя от лично предани нему хора, работещи предимно за определени лични облаги).

Някога Макс Вебер бе определил три класически типа лидерство: традиционно; рационално-легално; харизматично. Под самото понятие „лидерство“ той разбира авторитет и способности да се отдават заповеди и да се формира подчинение. Действеното партийно ръководство предполага авторитет, убеждение у водените, че предводителят има необходимите идейно-теоретически, политически, практико-организационни качества и лични морални устои и човешки достойнства. Но способността да се отдават заповеди и да се формира подчинение е белег не за демократично, а за силово, авторитарно ръководство, което е необходимо и приложимо в органите на държавната власт и едноличните фирми. В демократично устроените партии много по-важно е умението на първия ръководител да убеждава, да използва аргументи и факти за разясняване и убеждаване в правилността на политиката на партията, правилно да оценя политическата обстановка и да предлага верните решения.

Четвърто. Главното в прекия избор е по същество избирането на харесван образ. От групата кандидати се избира почти напълно субективно най-харесвания от отделния член на партията кандидат. В края на XX век (последната четвърт) и началото на XXI век в западните неолиберални общества доминиращи станаха философските и културологичните схващания на т. нар. постмодернизъм. Живеем по думите на Лиотар в „постмодерно състояние“. Това е своеобразна фетишизация на предметите за потребление, на образите и на действието, независимо от рационалността, отричане на всичко старо и предишно, включително и на старите партии, старите техните ръководители. Тези идеи и обществени практики неминуемо се пренесоха и в България. Тяхното начало бе в края на 1989 и началото на 1990 г. когато се обособи своеобразно отричане на всичко старо, предишно – социализма, комунистическата партия, а в нея и дори на всички предишни ръководители (номенклатурата) и т.н. Под маската на постмодернизма се водеше класова борба за доминиращите интереси и социалното предимство на богатството и на богаташите. Този процес се усилваше и ускоряваше с намесата на СМИ и особено на телевизията, а от началото на XXI век и на Интернет чрез фейсбук, сайтове, YouTube, тик-ток и т.н. Животът в пазарното общество се подчини на принципите на търсенето и предлагането и рекламата на продаващото се, т.е. формиране на благоприятен външен образ на продаваната стока или услуга. Това е основата на маркетинга. В случая се създаде и негово ново направление – политическият маркетинг, включително и създаване и налагане на образи на политически и държавни дейци и ръководители. Формираха се и нови технологии за политическа реклама чрез СМИ и интернет. Във Франция с подобни технологии на пряка връзка и формиране но нови привлекателни политически образи дори бяха избрани двама президенти – Оланд и Макрон. През последните петдесет години се разви и едно ново масово явление - имиджмейкърство (от англ. magemaker, от image образ и make правя, създавам). Това са група от хора, които се грижат за външния образ на лицата – техните облекло, аксесоари към него, прически, грим, жестове, мимики, интонация на изказа и т.н. Дори в телевизиите поканените преминават първо през гримьорната, преди да се появяват пред зрителя. Появи се определено ново направление на имиджмейкърството – политическото, грижещо се за създаване на възприемчив, благоприятен образ пред зрители, избиратели и т.н. Първи в БСП с тази дейност се прочу „Червеният шаман“ (покойният доц. Гронев), който на два пъти подпомогна Йорданов да бъде избран за кмет на Варна, във времето преди да пролази в краката на Борисов и ГЕРБ. Изкуствено формираният благоприятен политически външен образ се откъсва от реалната политическа действителност, реалните умения, способности, опитност и най-важното – резултатите от дейността. При него са важни фасонът, изказът и екранното поведение, а не личните качества, провежданата политика и резултатите от това. Тази практика се наложи и в демократичната форма на номинациите в основните организации на БСП за председател на партията и при някои други избори. При прекия избор на председател на партията огромната част от номинациите бяха само поименни, без аргументация, харесвани само и предимно по телевизионния образ.

Прекият избор на председател на БСП е висш израз на политическото имиджмейкърство – целенасочена дейност за политическо внушение на членовете на БСП (вътрешнопартийни избиратели) за определен позитивен образ за председател на БСП. На проведеният първи пряк избор най-широк излаз чрез имиджмейкърство и пиар акционерство имаше действащият председател на НС на БСП. За останалите, участието в този своеобразен конкурс бе „кауза пердута“, която те не осъзнаваха и станаха без да искат това, съучастници в акция на псевдодемократичност, прикриваща лични амбиции на утвърден и информационно изграден външен образ. Огромната маса от членове на БСП имаше само телевизионна представа за външния образ и ораторските умения на кандидатите, а действащият председател имаше неограничено по време появяване пред трибуната на Народното събрание и пред телевизионните екрани. Социалистите имаха предимно откъслечна представа какъв е образът и речовитостта на другите кандидати. Но те нямаха реалната представа за действително извършената работа, за постигнатите резултати и за пропилените възможности от всички участващи в конкурса за Председател на БСП. Ако към това се прибави и че броящите резултатите от прекия избор бяха пряко или косвено организационно подчинени или свързани с председателя шансът на другите кандидати бе сведен почти до минимум.

Когато се прави пряк избор за политически водач предимно само по образ, се пренебрегват другите качества, необходими за този пост като: идеологичност и придържане и спазване на определени за дадения тип партия (в случая социалистическата)ценности; стратегически политически умения, т.е. умение да се оцени вярно политическата ситуация и да се предлагат на партията адекватни на нея и в духа на социалистическите ценности действия; организатор – човек, който може да организира работата на другите му равни, да увлича масите, да контактува с тях непринудено, да умее да изслушва и да се вслушва в техните интереси, мнения и предпочитания и да ги отразява в политическата стратегия и тактика, да приобщава към делото на партията опитни и водещи експерти в различни сфери на живота и на политическата дейност и т.н.

В условията на дейност под егидата на постмодернизма едно от най-привличащите внимание неща е открояване на различията, на новото и отказ от старото, от традиционното. Търси се непрекъснато нещо специфично, оригинално по форма и образ, с което да се привлече вниманието. Използването на едни и същи образи, едни и същи подходи и поведение, един и същ изказ води до това образите се „изтъркват“, да се „износват“, т.е. омръзват на зрители на телевизиите, на публикациите в интернет и най-важното – на масата избиратели. И започва обратния процес на търсене на нещо ново, различно, на нов политически образ и лидер. В момента в България има криза на лидерството. Всички лидери на парламентарно представените т.нар. „системни“ партии са се втръснали на информационното, все още предимно телевизионно общество. Трябват нови лица и нови ръководители, които да внесат промяна, да има не само една и съща неолиберална дясна политика, довела страната до дълбока демографска и социална криза.

Пето. Прекият избор по същество е принизяване на ролята на Конгреса на партията като висш ръководен орган. Прекият избор отнема едно от значимите права на висшия ръководен колективен орган и по същество чрез него да се прехвърлят индивидуални права чрез пряк избор върху Председателя на партията. Конгресът е обявен от Устава като „върховен орган на партията“ (чл.31, ал.1), т.е. орган, който може да приема, изменя, допълва Програмата и Устава на партията и да избира Национален съвет – най-висшето звено на управленската йерархия. Съставът на този най-главен партиен орган се формира демократично чрез избор от представителите на основните партийни организации(общинските и районните конференции). Съставът на най-висшия орган на партията (конгреса) и най-върховното звено в управленската структура на партията – Националния съвет се формират чрез представителната демокрация. Само председателят, след променения през 2017 г. Устав, се избира пряко от членовете на партията.

В Устава е предвидено, че конгресът на БСП избира НС, но на самият този НС е отнето правото да избира свой председател („пръв между равни“), а му е назначен за такъв избраният пряко от членовете Председател на БСП. Следователно, логично е да се смята, че Председателят на БСП, назначен и за Председател на НС на БСП стои по-високо от НС, понеже последния не може да избира този, който го председателства, ръководи и представлява пред други органи, не може да го сменя. В Устава не са записани основните изисквания към това, кой може и трябва да заема длъжността Председател на БСП, а това кой може да бъде кандидат се прехвърля на правила разработени и утвърдени от НС на БСП, подписани от назначения му чрез прекия избор председател на БСП, т.е. непряко Председателят сам определя правилата, по които може да бъде избиран той и други кандидати за Председател на партията.

Изборът на ръководни лица в партията на Конгреса и от Националния съвет има своето предимство във пряката, макар и понякога само потенциална, възможност да има дискусия около качеството на кандидатите, да има диалог между тях пред тези, които ги избират. Всеки да може не само да издига свои виждания, но и да спори, убеждава, разубеждава, отговаря и пита другите кандидати. При прекия избор това е априорно невъзможно и недостижимо.

Шесто. Отрицателните резултати от политическата дейност. Изминалият период след приемането в Устава на БСП на прекия избор на председател показа своите незадоволителни резултати. А те са ужасяващи. Загуба на широко обществено доверие, загуба на привърженици и последователи, значително съкращаване на членския състав, почти пълно загуба на опора сред младото поколение, внасяне на вътрешноорганизационни и идейно-политическо напрежение и самоцелни вътрешнопартийни битки, налагане на възлови постове на „свои хора“ на принципа „много мой човек“, целево разбиване чрез решения на НС на БСП на множество областни и общински организации и особено тези в София и Бургас, непосредствено преди парламентарните избори и т.н.

Тези отрицателни резултати се дължат на множество причини, някои от които са извън БСП, но решаващите са две вътрешнопартийни причини. Първата от тях е провеждането на крайно десен социално-икономически курс, който при Първанов бе обявен като социллиберализация на БСП, опит при Миков и Стоилов да се промени към ляво, към някакъв центристки социалдемократически курс под името социалистически. В първия мандат на Нинова по същество централното ръководство на БСП възприе почти открита защита и предимство на интересите на бизнеса. Почти във всяка реч на председателя на партията и нейните най-близки помощници имаше загриженост за развитието и за помощ на бизнеса, а бяха забравени хората, които произвеждат материалните блага и услуги. Провежданият политически курс наподобяваше на някаква лявонеолиберална форма на политика, маскирана под социалистическа терминология. През втория мандат на Нинова, под влияние на Калоян Методиев, неолибералният курс на лявата социалистическа партия бе фризирана като някаква дясна боза под наименованието – социален консерватизъм. В народното събрание през последните осем години по същество (независимо дали на власт или в опозиция) изчезна лявата политика и истинското ляво представителство.В българското Народно събрание всички партии бяха за дясна политика, независимо как се определяха – десни, дясно-център, центристко-либерални, ляво-център, националистически и т.н. И по същество трудовите хора на България останаха без действено политическо представителство в Народното събрание. Това се отрази и пряко на авторитета на председателя на партията, независимо, че е избран „демократично“ чрез пряк избор. Социологическите изследвания от продължително време разкриват понижения личен авторитет на г-жа Нинова и особено на показателя „неодобрение“, по който тя се изравни с общественото неодобрение към представителите на ДПС и ГЕРБ, особено това на Бойко Борисов, с който уж Нинова воюваше и искаше разграждането на „модела Борисов“.

Втората основна причина за спадане на общественото доверие на БСП в обществото е равнището на вътрешнопартийния живот, на вътрешно-партийните отношения и стилът на ръководство на дейността на партията. За няколко години след 2016 г. БСП се превърна от вътрешно-демократична организация в лидерска партия по подобие на повечето български партии в Народното събрание. Неизбежно политическото лидерство в неолибералните общества, в условията на господстващ пост-модернизъм е придружено с отричане на идеологията, колективизма и т.н. и постепенно се превръща в авторитаризъм. Опитът на БСП в последните четири години потвърждава подобен извод. Макар и в други конкретно-исторически условия това напомня написаното от бившия фашистки министър В. Митаков в правителството на Б. Филов: „Диктатура! Но диктатура на народа, на водачи избрани и посочени от народа.“ (Дневник на правосъдния министър …, С., 2001, с. 54). Диктатът е най-лесното решение – без спорове, без обсъждане и само с мнението на водача.

Обявеният за демократичен пряк избор на председател на партията отклони вниманието и дейността от действително демократичните процедури, предвидени в Устава на БСП. Става дума за начина на формиране на политиката чрез вътрешнопартийни референдуми и допитвания. В последните осем години това изискване на устава (чл. 43) не се спазва, а почти изцяло политиката на партията се концентрира в ръцете на т.нар. „тясно ръководство“.

В заключение, по своята същност прекият избор на председател на партията е трудно демократично управлявана организационна система от действия, премесваща елементи на пряка и на представителна демокрация, на избор основан предимно на емоциите, а не разума, на рационалността. Прекият избор се основава предимно на предварителните телевизионни и масово-информационни нагласи за предпочитан образ. В индивидуалното решение на членовете на партията водещо място имат установките (формираните предварително нагласи), понякога и под прякото организационно въздействие по йерархията на партийните структури отгоре-надолу.

Автор: Д-р Анко Иванов