Най-желаните специалности в едни от най-елитните висши училища у нас – Софийския и Пловдивския университет, са психология и право. Подобна е ситуацията и в останалите ни ВУЗ-ове, които ударно приемат кандидат-прависти, въпреки че на пазара на труда е пълно с безработни юристи.
В същото време бизнесът и едрите работодатели непрекъснато предупреждават, че имат нужда от инженери, а самите инженери у нас са или безработни, или са принудени да работят като обикновени шлосери и шофьори. Този пълен хаос с висшето образование и реалните нужди на бизнеса и пазара на труда в страната за пореден път показват, че в системата ни има нещо сбъркано. Ректорите оправдават високия прием в правото или психологията например с големия наплив от желаещи да изучават именно тези специалности. Те обаче премълчават факта, че в момента нито държавните институции, нито бизнесът имат някаква сериозна нужда от подобен род експерти. Което навежда на мисълта, че университетите се стремят да запълнят свободните си бройки, като залагат на най-атрактивните за младежите образователни програми, без да се съобразяват с реалната икономическа и социална ситуация в страната. А това води до производството на прекомерно голям брой специалисти в определени области, което от своя страна генерира безработица и неособено добре подготвени кадри.
Всички тези факти са известни отдавна, но за съжаление нищо не се прави, за да се подобри ситуацията. А за да се случи това, не се изисква кой знае колко – просто трябва да има дългосрочна държавна политика за висшето образование и реално сътрудничество между бизнеса, университетите и институциите.