Дългът на България за 2021 г. е в размер на 33,277 млрд. лв., или 25,1% от брутния вътрешен продукт (БВП), което поставя страната ни сред най-малко задлъжнелите държави в Европейския съюз (ЕС). Това става ясно от предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес.
По-интересното обаче е това, че тази сума значително надвишава заложеното в държавния бюджет за изминалата година. В обнародвания в Държавен вестник, брой 104 от декември 2020 г., Закон за държавния бюджет е записано, че максималният размер на държавния дълг към края на 2021 г. не може да надвишава 31,9 млрд. лв. В актуализацията на бюджета от края на лятото на миналата година сумата не е коригирана.
На първо четене най-логичният извод е, че управляващите не са спазили най-важния финансов закон (за което няма никакви санкции така или иначе, бел. авт.) След по-детайлен анализ на таблици и методологии обаче става ясно, че статистическата информация за дейността на институционален сектор „Държавно управление“, включително за дълга, дефицита и излишъка, се изготвя по хармонизирана методология на ЕС, т.е. на начислена основа. Записаното в Закона за държавния бюджет обаче е на касова основа, или поне така се предполага.
Investor.bg изпрати запитване на финансовото министерство (МФ) по въпроса, както и дали в чл. 69 от Закона за бюджета се има предвид общата сума на институционален сектор „Държавно управление“, в който влизат подсектор "Централно управление", подсектор "Местно управление" (общинският дълг и дългът на всички лица, които попадат в подсектор "Местно управление") и подсектор "Социалноосигурителни фондове", или само подсектор "Централно управление", без общинския дълг и фондовете. Според данни от месечния бюлетин "Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“ на сайта на МФ към края на декември 2021 г. номиналният размер на дълга на подсектор „Централно управление“ възлиза на 32,51 млрд. лв., или 24,9% от БВП.
От МФ отговориха, че публикацията на НСИ от днес се отнася за дълга на сектор „Държавно управление“, като в неговия състав се включват задълженията на подсектор „Централно управление“, подсектор „Местно управление“ и подсектор „Социално осигурителни фондове“.
„Информацията се изготвя на база на методологията на ЕС и в изпълнение на Регламент на Съвета № 479/2009 за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит. Държавният дълг, за който в чл. 69 от ЗДБРБ за 2021 г. е определен максимален размер от 31,9 млрд. лв., представлява основна част от дълга на подсектор „Централно управление“, респ. на сектора и в него не попада дългът на местната власт. В допълнение, държавно гарантираният дълг не е включен в тези данни, тъй като не представлява задължение на правителството. Или различията между данните за дълга на сектор „Държавно управление“ и тези за държавния дълг се дължат както на различни методологии на отчитане, така и на различни по обхват дефиниции и съставни компоненти“, обясняват от Министерство на финансите.
Потърсихме за коментар по темата и бившият финансов министър Петър Чобанов, който призова методологията за изготвянето на статистическите данни за изпълнението на бюджета, както и прогнозите да бъдат уеднаквени с тези на ЕС и да се използват вместо „да записваме числа в закона за бюджета, които не са релевантни и на практика не разкриват нужната информация, а само объркват анализирането на данните“.
От данните на НСИ става ясно още, че през 2021 г. институционален сектор „Държавно управление“ отчита бюджетен дефицит от 5,433 млрд. лв., или 4,1% от БВП. Дефицитът в подсектор „Централно управление“ е в размер на 6,389 млрд. лв., или 4,8% от БВП. Подсектор „Местно управление“ е реализирал излишък от 146 млн. лв., а подсектор „Социалноосигурителни фондове“ е реализирал излишък от 810 млн. лева.
В пролетната бюджетна прогноза, подготвена от екипа на министъра на финансите Асен Василев, пък се предвижда държавният дълг да нарасне с 67% за четири години до 55,7 млрд. лв. По-конкретно през периода 2023-2025 г. се предвижда нивото на дълга на сектор “Държавно управление” да продължи да нараства до 44,6 млрд. лв. в края на 2023 г., 50,2 млрд. лв. в края на 2024 г. и 55,7 млрд. лв. в края на 2025 г., пише в документа. Съотношението на дълга към БВП се очаква да нарасне до 30,4%. Като причина за нарастването се посочва финансирането на бюджетни дефицити.
Темата е важна, защото повишението на държавния дълг ще доведе до нарастване на държавните разходи за лихви. Лихвените разходи за обслужването на държавния дълг през 2021 г. са в размер на 584,3 млн. лв., а през 2022 г. се очаква да нараснат до 610,2 млн. лв. (485,8 млн. лв. по външния и 124,4 млн. лв. по вътрешния). Очакванията за периода 2023-2025 г. са за размер на лихвените плащания съответно от 764,5 млн. лв., 1,076 млрд. лв. и 1,272 млрд. лв., което е ръст от над два пъти и ще бъдат повече от 1,2 млрд. лв. годишно.
Малко по-късно през деня НСИ разпространи и данни на Евростат, според които през 2021 г. дефицитът на институционален сектор „Държавно управление“ на ЕС възлиза на 675,774 млрд. евро, или 4,7% от БВП, и бележи спад спрямо 2020 г.
През 2021 г. всички държави членки освен Дания (+2,3%) и Люксембург (+0,9%) докладват дефицит. Най-висок отчетен дефицит е на Малта (-8,0%), Гърция (-7,4%), Латвия (-7,3%), Италия (-7,2%), Румъния (-7,1%), Испания (-6,9%), Унгария (-6,8%), Франция (-6,5%) и Словакия (-6,2%).
15 държави членки отчитат дефицит над 3% от БВП.
В края на 2021 г. дългът на ЕС възлиза на 12,740 трилиона евро, или 88,1% от БВП. Най-нисък дълг като процент от БВП е отчетен в Естония (18,1%), Люксембург (24,4%), България (25,1%), Дания и Швеция (по 36,7%). Четиринадесет държави членки отчитат ниво на държавен дълг по-високо от 60% от БВП за 2021 г., като най-високо е нивото в Гърция (193,3%), Италия (150,8%), Португалия (127,4%), Испания (118,4%), Франция (112,9%), Белгия (108,2%) и Кипър (103,6%).
