Брутният външен дълг (частен и държавен) на България продължава да расте като част от брутния вътрешен продукт (БВП). В края на декемри той е 36,824 млрд. евро, което е годишен ръст от 4,7% (1,646 млрд. евро) повече в сравнение с края на 2019 г. Така той представлява 61,1% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). От централната банка напомнят, че в края на 2019 г. той беше 35,178 млрд. евро или 57,4% от БВП.

Към 31 декември дългосрочните задължения са 28,947 млрд. евро и за една година нарастват с 9,1% (2,419 млрд. евро).

Краткосрочният външен дълг възлиза на 7,877 млрд. евро и намалява с 8,9% (773,3 млн. евро) спрямо края на 2019 г.

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на миналата година е 7,385 млрд. евро и спрямо края на 2019 г. се увеличава с 36,1% (1,958 млрд. евро).

Външните задължения на сектор Банки в края на миналата година са 4,384 млрд. евро и се понижават с 10,5% (516,7 млн. евро) на годишна база.

Външните задължения на бизнеса и домакинствата са 10,606 млрд. евро и намаляват с 3,6% (394,5 млн. евро) в сравнение с декември 2019 г.

В БНБ изчисляват, че към 31 декември вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14,448 млрд. евро и се увеличава с 4,3% (599,7 млн. евро) на годишна база.

В централната банка отчитат, че през миналата година полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 8,504 млрд. евро, докато през периода януари – декември 2019 г. беше 6,267 млрд. евро. От тях 2,493 млрд. евро (29,3% от общия размер) са за сектор Държавно управление, 1,921 млрд. евро (22,6%) за сектор Банки, 1,342 млрд. евро (15,8%) за бизнеса и домакинствата, а 2,747 млрд. евро (32,3%) са вътрешнофирмено кредитиране.

От януари до декември 2020 г. извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са за 7,022 млрд. евро, при 6,598 млрд. евро през 2019 г.

Нетният външен дълг в края на миналата година е на минус с 3,883 млрд. евро и намалява с 245,7% (2,760 млрд. евро) в сравнение с края на 2019 г. (отрицателна стойност от 1,123 млрд. евро). Понижението се дължи на по-голямото увеличение на брутните външни активи (с 4,406 млрд. евро, 12,1%) в сравнение с увеличението на брутния външен дълг (с 1,646 млрд. евро, 4,7%).

Петя Стоянова, редактор Аспарух Илиев