Според финансовия министър евентуалните ценовите изменения няма да са свързани толкова със смяната на валутата, а по-скоро с конвергирането на доходите

Най-оптимистичната заявка за замяна на лева с евро би могла да бъде датата 1 януари 2022 г. Това заяви финансовият министър Владислав Горанов по време на гражданската дискусия „България по пътя на еврото“, на която гост беше и заместник-председателят на ЕК и еврокомисар по въпросите на еврото Валдис Домбровскис.

Министърът припомни, че минималният срок за престой в ERM II е две години и ако хипотетично  България получи това лято съгласие за влизане, то срокът ще изтече през 2021 г. След това ще бъде необходима още поне една година за допълнителна подготовка. 

Въпреки това според Горанов някои процедури могат да протичат паралелно, което прави възможна датата 1 януари 2022 г.

„Всичко това би могло – оптимистично казано, да завърши на 1 януари 2022 г.“, посочи финансовият министър. 

Същата дата преди време назова и заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис.

По отношение на наболялата тема с евентуалните рискове от увеличаване на цените след смяната на валутата министърът допълни, че подобен тип шокове са управляеми. Според него евентуалните ценовите изменения няма да са свързани толкова със смяната на валутата, а по-скоро с конвергирането на доходите.

Това не са инфлационни процеси, а по-скоро естествени, реални процеси, когато факторите на производство се отразяват на цените, посочи министърът.

По отношение на въпроса с инфлацията българският евродепутат Ева Майдел, която също бе част от дискусията, посочи, че по-високата инфлация всъщност се наблюдава в страните извън еврозоната, а в блока на единната валута тя всъщност е по-ниска.

Същата позиция застъпи и Валдис Домбровскис, който даде за пример последните пет държави, влезнали в еврозоната, определяйки ефектите върху инфлацията от процеса като ограничени.

Майдел също така допълни, че преминаването към еврото ще се отрази на икономиката и в друг положителен аспект, тъй като прогнозите са да бъдат спестени на година до 1 млрд. лв само от обмяна на валута.

Горанов коментира и възможността едни евентуални предсрочни парламентарни избори да забавят процеса по влизане в еврозоната. По думите му сроковете могат да бъдат променени, само ако поетите ангажименти не бъдат спазени.

„Това, което касае осъществяването на тясно сътрудничество по отношение на банковия надзор като финално решение, зависи от българската държава. Сегашното правителство е заявило желание това да се случи, но едно друго правителство може да има и друго виждане по въпроса“, посочи той.

Според министъра един евентуален вот няма да повлияе съществено на сегашния график, но липсата на парламент за определено време все пак може да отдалечи страната от зададените срокове.

Що се отнася до надзора на Европейската централна банка (ЕЦБ) върху определените от нея български банки, Горанов посочи, че вече има избрани изпълнители, които да извършат стрес тестовете и всичко се развива по план. Министърът допълни също, че се очаква оценките да станат ясни до юни.

На въпрос за темпото, с което България се движи по пътя на еврото, Горанов допълни още, че от технологична гледна точка всичко върви добре и до лятото не се очакват съществени технологични проблеми, освен „недодялания скептицизъм“ на някои анализатори.

Според министъра все още има какво да се направи по отношение на структурата на паричния съюз, но той уточни, че проблемите на еврозоната не са в липсата на правила и процедури, а в тяхното прилагане. Министърът тук посочи като пример Италия и нейната фискална политика, като допълни, че подобни разминавания допринасят за изграждането на недоверие между отделните държави.