През месец март запитахме българите доколко усещат реално световната финансова криза и в България. Преобладаващото мнение бе, че по принцип, да, лошо е, но все пак може и да ни се размине отчасти. Малка част от българите виждаха ефектите от кризата на работното си място и в ежедневието си.
Най-новото специално социологическо проучване на ББСС „Галъп интернешънъл” по поръчка на вестник „Класа” отново зададе тези въпроси може би, защото в международните медии напоследък се промъкват мнения, че световната финансова и икономическа криза дава известни признаци на успокояване и смекчаване.
В резултат установихме, че през последните 6 месеца ефектите от икономическата рецесия в световен мащаб са вече напълно и реално усетени и в ежедневието на българите. Мнението, че като малка страна световните процеси може и да ни „прескочат”, се е стопило. Като цяло обществените оценки и очаквания във връзка с кризата днес са много по-песимистични и негативни, отколкото бяха в ранната пролет. С близо 20 пункта се е повишил делът на хората, които смятат, че България е сериозно засегната от икономическата рецесия по света. Дори двата процента непоправими оптимисти, които през март смятаха, че кризата може и да ни се „размине” изцяло, са се стопили изцяло.
С около 4% пък е нараснал делът на работещите българи, които се чувстват лично застрашени от съкращение във връзка със застоя в бизнеса.
Реално усетените ефекти от кризата са основно свързани с работното място, не толкова с баланса на семейните бюджети. Почти двойно е нараснал делът на работещите българи, които твърдят, че на тяхната месторабота са се случили съкращения на персонал. Сред работещите в частния сектор 36% твърдят, че в тяхната фирма вече е имало съкращения.
С десет пункта пък се увеличава делът на хората, които са ставали свидетели или жертва на намаление на заплатите на персонала във фирмата, предприятието, в което са заети. Почти всеки четвърти, работещ в частния сектор, говори за орязани заплати във връзка с, предполага се, кризата.
Що се отнася до очакванията на българите за тенденциите, опасенията са за по-нататъшно замразяване или орязване на заплати. Увеличава се делът на хората, които очакват работните им заплати да бъдат намалени в близко бъдеще – почти една пета твърдят това. Все пак намаление на заплатите е по-поносимо от съкращение и изпадане в безработица. Изглежда обаче, в най-засегнатите сектори по-голямата част от съкращенията вече са се случили. Измерваме спад с около 3 пункта на дела работещи българи, които очакват бъдещи съкращения.
Май наистина се движим и в нагласите, и в статистиките с известно закъснение спрямо световните тенденции. Кризата може би ни удари заедно с всички останали страни през есента на миналата година, но бе призната у нас поне 6-9 месеца по-късно. Сега светът плахо се надява рецесията да започне да отшумява, ако не до края на годината, то поне през първата половина на 2010, а ние сме на мнение, че все още вървим надолу. Нещо повече, у нас доста по-дълго, отколкото в другите страни, вероятно ще преобладава мнението, че сме на дъното и си стоим там. Да се надяваме, че този песимизъм в нагласите, който е така характерен за българите, няма да е съпроводен с по-нататъшно сериозно влошаване на реалната ситуация в икономиката вследствие на световната рецесия. Особено ако наистина големите икономики по света виждат светлина в дъното на тунела.
Изследването е проведено през първите дни на месец август, национално представително е и обхваща 988 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.
