Компанията "Тандем-В" ООД е от 13 години на българския пазар, където реализира сто процента от продукцията си. Контролът на качеството се извършва от собствена лаборатория, която следи всеки етап от производството. През 2003 г. предприятието бе първото, сертифицирано по всички европейски стандарти. „Тандем“ има лиценз за свободна търговия в Европейския съюз от 2003 г. Предприятието произвежда над 300 тона продукция месечно. Персоналът наброява 160 души. „Тандем“ е пред сертификация по стандарта IFS (стандарт за безопасност на храните, въведен от асоциациите на търговците на едро). - Какви са шансовете на българските производители на месни продукти да намерят пазар в ЕС? - Нищожни. Единствената ни възможност да влезем на европейските пазари е там, където има по-сериозно присъствие на изселници от Балканите. За да се изнася с успех даден продукт, най-важното е какъв имидж има страната, от която идва. Първата реакция на консуматора е какво знае за тази държава. Другият начин е с мощен маркетинг и реклама, за които обаче се иска огромен финансов ресурс. Дори и всички производители в България да се съберем, не можем да имаме потенциал за инвестиция на такъв пазар. Затова всички си седим в галошите и си натискаме парцалите. - Мислите ли да приложите маркетингова концепция в големите вериги супермаркети, така че да се отличава продукцията ви? - Супермаркетите си имат визия за излагането на стоките. Веригите искат на един щанд да изложат всички продукти от дадена група, например кренвиршите - от 3 лева нататък. И потребителят, като отиде на щанда, да сравни, че има кренвирши от 3 до 6,60 лева. И си вика: какви са тия, от какво са ги правили, че са 6 лева. Но не знае какво си купува. Това е масовият потребител. Да, тези от 3 лв. сега поизостанаха, сега на мода са от 4-4.50 лв. Ами на мен толкова ми е себестойността, даже не мога да я достигна. И как да продавам на тая цена! След това има разходи за опаковки, транспорт, отстъпки към веригите, входни такси. Няма как, ако си изпълнил изискванията за производство, да плащаш всички такси и да продаваш на ниска цена. - Какво се промени за фирмата ви, след като получихте лиценз за свободна търговия в ЕС? - Ние имаме лиценз от преди България да влезе в ЕС - от 4 март 2003 г. И какво от това? На положителни оценки от европейски представители съм се наслушал. Даже един швейцарец преди време ме попита за какво й е на България чак такова високо ниво на производство. Все едно сме някаква по-особена порода, по-ниска категория и можем да ядем всичко. Ние искаме българският потребител да е сигурен в това, което му предлагаме. Ние за това се борим -за доверие. - Как ще се реши проблемът с дефицита на месо? - С внос от европейски производители, защото нямаме право да внасяме от другаде. Работехме с бразилската фирма „Бертин“. Продуктите, които се получават от това месо, са перфектни. Физико-химичният анализ на месото е с най-високи показатели. Цяла Европа работи с „Бертин“, ние не можем. Защото те си имат квоти, а ние като нов член нямаме. България ще договаря квота догодина. Затова европейските производители гледат да договорят и да продават продукцията си на нас. Купуват по-евтиното бразилско месо и произвеждат за техния пазар. По-скъпото европейско месо пласират при нас. Разликата между България и другите европейски страни е, че там мислят за икономика. Има стари фамилни предприятия в Европа, които не отговарят на съвременните изисквания за производство, но никой не ги затваря. - Как ще се отрази удължаването на преходния период за предприятията, които вече са инвестирали и са готови за европейския пазар? - Срокът беше краят на 2006 г., стана 2007 г. и сега се удължи до 2009 г. Питам: тези производители, които не са готови, какво правиха, докато ние инвестирахме. Те за месо не харчат толкова пари, колкото аз харча за хигиена и контрол! Как тогава да бъдем конкурентни на един пазар? Хайде всички да сме наравно и да се състезаваме честно. Като не сме наравно, не съм съгласен. Реална конкуренция има при равни условия. Аз съм се занимавал с борба, там има 10 категории, трябва да минеш през кантара, да отговаряш на килограмите и тогава могат да те пуснат да се състезаваш. Тука един с едни килограми, друг с други, трети с неизрязани нокти и всички в една категория. Е, няма как да стане. - Какви са в крайна сметка резултатите от удължаването на гратисния период? - Излиза, че спазилите първоначалните срокове в момента са наказани. Предимство имат тези, които не са спазили нищо. - Защо се удължиха сроковете? - Питайте управниците. Удължаването на срока този кабинет го договори, не Европейският съюз. Поискаха нашите управници още време от ЕС, те им дадоха, защото е в тяхна полза. Това прави българската икономика неконкурентна. То е и в полза на партийните фирми, които умишлено протакаха. Аз това съм го казвал и на министър Кабил, мога да го кажа и по радиото и телевизията. Вече не ми пука. Ако бяха казали, че периодът ще се удължава, никой нямаше така да блъска пари в мощности, да тегли кредити от банки и да се задъхва предприятието му. Сега повечето, отговорили на изискванията, се чудят как да връщат кредити. Ти се бориш да имаш предимство, да си по-конкурентен, да изпълняваш законовите изисквания. Изпълняваш всичко, след което те наказват, защото си ги изпълнил. Това е накратко резултатът. Въпросите зададе Румяна Стоилкова