Владимир Зиновиев е доктор по международно право. Завършил е международни отношения и международни икономически отношения. От седем години работи по различни проекти на Европейския съюз в рамките на двустранното икономическо сътрудничество между България и Германия. Преди да стане част от„Смарт консултинг груп”, е работил като солов консултант. Фирмата съществува от първото полугодие на 2006 г., като е обединила хора, работили на водещи позиции както в частния, така и в публичния сектор. Идеята е да бъде покрит максимално широк спектър от услуги и на тази база да се предоставят консултации на фирми, които сега стъпват на българския пазар или вече са го направили, но искат да разширят дейността си. - Как оценявате условията за инвестиране в България в момента? - Инвестиционната среда достигна прагове, в които не могат да се правят големи маржове. За сметка на това е налице стабилност. България в момента има и висок кредитен рейтинг, и потенциал за интервенция в областта на инфраструктурата. Ние се опитваме да предлагаме това ноу-хау, което липсва и на външните партньори, и на българските, най-вече на публичните. Опитваме се да бъдем мост между частния и публичния сектор. - Има ли ниши, в които няма какво повече да се случи? - Заетите ниши вече са видими. Строителството е една ниша, която е до голяма степен изпълнена. Ако се погледнат оперативните програми, които българското правителство представя на Европейския съюз, има цели сегменти в областта на туризма, които не се подкрепят в развитите урбанизирани зони и съответно развитите зони по Черноморието и в планинските курорти. Това са най-ясните индикатори, че тази ниша е наситена. Същото е валидно в областта на хипермаркетите. Със стъпването на големите вериги на нашия пазар неминуемо някои от българските фирми ще преминат на вариант, който имаме като опит при други чуждестранни експанзии. Когато видят, че бизнесът им не се развива с очаквания темп, ще се продават на по-големите вериги и ще пренасочват финансовия си ресурс в други интервенционни области на Югоизточна или Източна Европа. Нещата са доста подредени в електроразпределителните дружества. Които трябваше да вземат лицензи, вече ги взеха, малко е вероятно да се появят нови играчи. Това важи и за другите елементи на ютилитис сектора – газификацията, в която играчите са ясни, и т.н. - Къде все още има възможност и нови компании да се включат? - Най-атрактивна област са възобновяемите енергийни източници. В последните години в България, особено на базата на решенията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, се повишава изкупната цена на електрическата енергия, произведена от алтернативни енергийни източници. Цената на енергията от ветрогенератори бе повишена преди година, от фотоволтични станции – от началото на тази година. Основният проблем е свободният инвестиционен ресурс, който потенциалните инвеститори могат да използват. Четем много за мащабни проекти от порядъка на 20-30- или 50-мегаватни ветрогенераторни станции, но това са много сериозни ресурси. Българските компании рядко разполагат с подобен свободен ресурс. За чуждестранните инвеститори обаче това е приоритетен сегмент, който попада в т.нар. кризисно устойчив бизнес, където е гарантирано изкупуването на произведената енергия. България няма друга алтернатива, особено след затварянето на двата блока на АЕЦ „Козлодуй“ и с потенциалните проблеми на сероочистващите системи на тецовете. Това е зона, в която има още какво да се случи. - Добри ли са българските фирми в поставянето на приоритети? - Нещата се свеждат дотам, че фирмите, които работеха в България през последните години, са свикнали с по-големи маржове, които в условията на Европейския съюз са много труднопостижими. Голяма част от инвестициите в кризисно устойчиви сегменти вече не генерират този марж на печалби, който генерираха доскоро. Това важи за целия ютилитис сектор, в който потребителят е осигурен и се работи на базата на публично-частно партньорство. Няма случай, в който община да е фалирала. На българския пазар вече работят и големи фирми, които са правили проджект мениджмънт на инвестиционни проекти за над 1,5-2 млрд. евро. Тези фирми носят със себе си и ноу-хау и неизбежно ще премодулират начина, по който се случват нещата. - Кои са преобладаващите насоки в дейността на вашата фирма? - Работим предимно с чуждестранни инвестиционни фондове, които са по-конкурентни от българските търговски банки при вземането на решения за рискови интервенции. Мениджърите на българските търговски банки са по-консервативни вследствие на натрупания негативен опит. Те не се съгласяват толкова лесно да финансират големи проекти и търсят разпределение на риска върху повече страни. Занимаваме се предимно с управление на проекти, което включва три фази - първо анализираме нуждата на клиента, след това търсим възможности и механизми за партньорство. Ако бенефициентът реши, може да ни ангажира и като проджект мениджъри при реализацията на проекта. Третият етап е налице, ако клиентът се нуждае от допълнителен финансов ресурс. Тогава той може да ни възложи да водим преговори от негово име с инвестиционните фондове, с които работим. - Каква е прогнозата ви за развитието на инвестиционния сектор? - Трябва да бъдем много реалистични. Видяхме какво се случи със свръхочакванията по отношение на структурните и кохезионните фондове. Имаше много сериозни обещания, но вече е средата на септември и нямаме нито една одобрена оперативна програма и нито едно постъпило евро от тези фондове. Правителството се опитва да компенсира дефицита, но ако не се интензифицира процесът на взимане на решения и на компетентните хора не се даде повече свобода да съживят администрацията, това ще е много лошо както за самата администрация, така и за частния сектор.