Зелените сгради излизат на мода
Писоари, които пестят вода! Растения на покрива! Рециклирани килими! Откакто първата американска сграда получи сертификат за екологично чиста през 2000 г. , „зелените здания“ станаха на мода. За 7 години 900 проекта са сертифицирани от Американския строителен съвет за „зелени“ сгради. Още 13 000 чакат на опашката.
Писоари, които пестят вода! Растения на покрива! Рециклирани килими! Откакто първата американска сграда получи сертификат за екологично чиста през 2000 г. , „зелените здания“ станаха на мода. За 7 години 900 проекта са сертифицирани от Американския строителен съвет за „зелени“ сгради. Още 13 000 чакат на опашката.
„Никоя тенденция в строителството не се е развивала толкова бързо, колкото ековълната“, казва Таймър Гейлън, изпълнителен директор на корпоративното обслужване и недвижимите имоти в „Голдмън Сакс“. Корпорацията е лидер в „зеленото“ строителство. Сградата на банката в Ню Джърси, отворена през 2003 г., е официално обявена от „зеления“ строителен съвет за лидер в енергийния и екологично чистия дизайн (Leadership in Energy and Environmental Design (LEED).
Седалището на „Голдмън Сакс“ в Манхатън, което струва 2,4 млрд. долара, също преследва високото признание - златен LEED. Но и други банки се надпреварват с екосградите на корпорацията.
Новото 55-етажно здание на „Банк ъф Америка“ в Ню Йорк, което трябва да отвори врати през 2009-а, се очаква да бъде първият небостъргач с платинен рейтинг в системата LEED. „Джей Пи Морган“ също ще кандидатства за високото отличие, присъдено най-напред на завършения през 2006 година офис на „Банър Банк“ в град Боаз.
LEED се утвърди като национална рейтингова система за дизайн и конструкция по екологичните правила. Има четири нива: обикновен сертификат, сребърен, златен и платинен. От 900-те сертифицирани досега сгради само 42 са стигали платиненото отличие. Държавните учреждения, фондациите и университетите са най-много в този списък.
Броят на корпоративните здания в листата нараства най-бързо. Компаниите харесват идеята да бъдат „зелени“, защото освен добра реклама им пести пари, смятат от bdcnetwork.com. Самото изграждане на екосградите е свързано с по-високи разходи, но те се компенсират бързо от икономиите на електричество и вода.
„Пестенето от сметки, след като сградата е завършена, компенсира по-високите първоначални разходи“, обяснява Гари Крисчънсън, собственик на „Баннър Банк“. Резултатите от добрия пиар и ефективната икономика са добри мотиви да бъдеш „зелен“.
“Банк ъф Америка”
След откриването си “зелената” сграда на “Банк ъф Америка” ще бъде втората по височина кула в Ню Йорк след “Емпайър Стейт Билдинг”. В противовес на блестящия и пищен “Таймс Скуер” само на няколко пресечки е енергийно и водно ефикасната кула на банката. Тя има амбицията да се превърне в най-екологичната сграда, строена някога. В нейното изграждане са вложени 1,3 млрд. долара. 5 % от строителните разходи, или 60 млн., са вложени в специални екосистеми, които ще пестят електроенергия и вода.
“Зелената” сграда ще пести 40 на сто от необходимата питейна вода благодарение на специални съоръжения, които ще събират и пречистват дъждовната вода и освен това ще преработват използваните водни ресурси, за да се употребяват отново и отново. По този начин зданието на “Банк ъф Америка” си спестява 10,3 милиона галона питейна вода, достатъчна да захрани годишните нужди на 125 домакинства.
Кулата ще произвежда собствено електричество чрез изгарянето на чист природен газ, ще се охлажда чрез тонове лед, направени през нощта, и ще използва мръсната вода от мивките за почистване на тоалетните.
Архитектите на „Банк ъф Америка“ са изчислили, че Ню Йорк може да намали количеството на използваната водни ресурси наполовина, както и електроенергията само от конвенционалните здания.
Икономии
До момента само шепа от корпоративните сгради в САЩ притежават платинен статус. Например офисът на софтуерната фирма „Адоуб системс“, който рециклира 95% от боклука си. Компанията „Икселон“ произвежда 43% от необходимото електричество и 30% - от водата. Друга отличена фирма е биотехнологичната „Гензим“, в чиято главна сграда 18 градини се контролират от компютър. В „Армстронг уърлд индъстрис“ пестят вода чрез интелигентни писоари, за които необходимото количество е намалено с 40 000 галона годишно.