Мило гневниче: Избирателна (атр)активност

Неделя

Единственият смисъл в предизборните плакати виждам, ако се лепят наобратно. Намацай с лепило физиономията на кандидата, пък го плесни с лице към стената. Нека усети опаката страна на политиката. Аман от всички тия слогани, усмивчици и престорена увереност на хора, които нямат търпение да те разочароват.

То ние пак си гласуваме на сляпо за нашите си бели петна, но поне ще е по-естетическо както ви го описвам. Бял фон, замислете се.

Всъщност, за да не се обидят англичаните от настъпилата внезапна белота, нека партиите помислят за десèн на опакото. Само да не прочетете дèсен, че се получават големи недоразумения. За десèн говоря. Ще си стане като тапет. То и отпред пак е тапет, но понякога шарките не съвпадат.

Понеделник

Отново голи снимки. Този път на дама, която ще оправя положението в Момин проход. Слава Богу, обществото обръгна и ги няма моралните дилеми от предишните пози. Научихме се май как да гледаме на такива компромати.

Стига сме се правили на ощипани моми, ние кандидат имаме тука да оценяваме. Дайте да преценим с какви качества разполага.

Не виждам нищо лошо да си стане традиция и да ни се представят кандидатите все голи. Като обещанията им. Разширете го, да му се не види, тоя кастинг на хора, така петимни на нас да ни е хубаво. Прекалих, естествено. Политиката винаги ме възбужда.

Вторник

Слави е готов с телевизията, заяви го по фейсбук. Човек на конкретиката, евала. Казах, вика, след 15-ти септември и то вярно мина тая дата. Ще си има пак свое шоу, споко. Вие си мислихте, че слиза от екран, но явно неслучайно са му викали „Дългия".

Нямам търпение да видя какво ново е измислил, дето в bTV да не го отегчаваше така осезаемо. Но иначе наистина респект за издръжливостта. Или времето убива легендите, или те - него.

Като заприказвахме за качествена телевизия, някои е предложил като част от кметския дебат да видим къде живеят кандидатите. Още едно неразумно разголване на интимности. Сега сме принудени взаимно да оценяваме вкуса си за тапети, а ние очевидно нямаме. Жалко, че не надникнахме в тоалетните им. Така остава елемент на изненада за избора на плочки. Които, по мои наблюдения, са по-вълнуваща тема за софиянци.

Сряда

Още бистрим интериорните решения. Пуста естетика, съвсем съсипа градската десница.

Десница ли виждам, стисната в юмрук на фона на червена петолъчка? За тениската на Джок Полфрийман говоря. Любимата ми феминистка платформа „Не ми се обиждай, но..." му даде да държи една от ония табелки с проблеми.

На която боркиня за справедливост й е хрумнала тая идея, не е истинска феминистка, казвам ви. Пада си по лоши момчета. Колко странно изглеждат на този мачистки фон някои женски оплаквания от дискриминация заради татуировчица, прическа или килограми.

Забелязвали ли сте как хората, които имат различно мнение, не харесват различни мнения. Само някой да не вземе да ми се обиди сега. И да ми дадат и на мен табелка.

Четртък

От съдебна реформа разбирам толкова малко, честно да ви кажа, че спокойно могат да ме назначат за зам. министър. Уви, темата е далеч по-достъпна за всички останали. Дори пернишки роми и спортни деятели идват с автобуси да изразят мнението си за събитията в прокуратурата.

Лично аз се опитвам да мисля като задкулисието, за да не му дам възможност да ме изненада. Та ако аз бях задкулисието и исках да си назнача човек, щях да назнача кой да е, не някого, дето цялото гражданство го подозира. Но може би аз не ставам за задкулисие и бих бил някакво излишно усложнено, а от подобни нямаме нужда.

Протестиращите против Гешев окупираха "Орлов мост" в знак на протест. Това е най-особеният акт в условията на предизборна агитация, който съм виждал. Гражданската ми енергия е на макс, но кого от кандидатите на добрите да подкрепя? Те винаги или нямат читав, или имат двама.

Петък

Много внимавам да не звучи написаното от мен като предизборна агитация. Понеже ЦИК само това чакат, за да покажат, че работят. Така че, ако забелязвате, не споменавам имена, освен вече на избрани извън юрисдикцията ни.

Но не мога да не споделя какво беше задоволството ми, когато забелязах поетът на градския бунт срещу статуквото да рапира на събитие на партия, традиционно свързвана с последното. Понеже е и моя стара теза, че статукво се срутва отвътре, особено като го отслабиш финансово с хонорар. Но не съм прав така да говоря.

Ние, по-интелигентните, винаги сме многопластови личности с добри и лоши страни. Докато по-простите обикновено имат само лоши. Това и по повод на задкулисието го казвам, дано го прочетат, да видят какво мислят за тях хората.

Събота

Ден за размисъл. И Ицо Хазарта така мисли. Пуска обяснение защо е пял на фона на грешните малки снимчици. Еми работа бе, хора. То така и на паното зад него пише. Обаче хората са мързеливи да четат, само зяпат и клатят глава. Аз като ви казвам, че е добре да ги обръщаме тия предизборни материали на обратно, вие не ми вярвате.

Разбира се, нещата стават още по-нелепи, понеже той явно е гузен и се оправдава с носталгия по Самоков. Ама софийската народна интелигенция, която го припозна за неин бард, изобщо не се вълнува ни от Самоков, ни от Кюстендил, камо ли от Дупница.

И настава един дебат за морала и прочее, шапката да ти падне. Оказва се, че Хазарта е произвел цитати и за двете спорещи страни.

Аз пък си мисля, че Платон беше прав, поетите нямат място в Идеалната държава. За разлика от рапърите. Но твърде много преместихме стрелките назад с тоя Платон. Ние сега наша идеална държава си строим. Във фейсбук основно.

Станете почитател на Класа