В българската икономика 25 г. решаваме задачи или със сгрешени условия или просто не ги вземаме под внимание.
Реално не е възможно износът на България да е ключът за излизане от кризата и условие за икономическия ни просперитет. В основата на растежа стои не износът , а вътрешното потребление. В най-добрите години на прехода - преди и до 2008 г. той бе около и над 6%. От този растеж 80% дял имаше именно вътрешното потребление. Износът достигна високи параметри и на растеж, и на обем преди кризата. Днес тези нива са възстановени като обем, но това не е достатъчно. Оценката може да се направи, ако се видят характеристиките на БВП. В тях вътрешното потребление просто го няма, независимо че сега имаме леко раздвижване. Изчисленията показват, че при добри външни условия българският износ не може да осигури повече от 2.5% икономически растеж на година. Това отново ни връща към проблема вътрешно потребление. Нормално е да се запитаме: кога една икономика може да разчита на растеж? Отговорът е: когато има производства с широка номенклатура от стоки, високотехнологични, с висока добавена стойност, които осигуряват експорт, както и производства, които така задоволяват вътрешния пазар, че рязко намаляват вноса. И да са така технологично обезпечени, че да позволят високи заплати, които стимулират потреблението. По тези параметри, които обобщават какво трябва да се случи България е на другия полюс.
Каква е ситуацията у нас? Експортната структура е бедна - 60% от нея са полуфабрикати, суровини, материали, с ниска добавена стойност. А стоките с висока добавена стойност са не повече от 20%. Технологичният износ към днешна дата е 4-5%. В сравнение с други европейски страни от нашия калибър и от бившия соцлагер като Чехия, Полша и Унгария, техният е 4 пъти по-голям от нашия. Да не говорим за развитите страни, при които технологичният износ е още по-голям. Не трябва да забравяме също, че ценовата конкурентноспособност на износа ни сега се дължи на ниско платения труд в България.
Това означава, че сме точно в спиралата на бедността - ниска добавена стойност, ниско платен труд, бедна номенклатура от стоки. Както и голяма зависимост от внос не само на суровини и материали, но и на стоки за потребление, както и инвестиционни стоки. Селскостопанската продукция няма защо да я коментираме дори - всички виждаме, че продуктите на трапезата ни са масово от чужди производители.
Изходът от тази ситуация е много сериозен и комплексен. Твърдя, че проблемът на България не е политически и не опира до една политическа сила, нито до един министър-председател. Който и да дойде на власт влиза в рамки, от които после не може да се измъкне.
България в ограниченията на глобализацията има лимитирани възможности за индивидуално развитие като икономика.
За да сме наясно какво може да се случи е необходима не стратегия, не приоритети, а икономическа доктрина. Тя трябва да отчете външните и вътрешните условия, както и потенциала на икономиката. И тогава да кажем при тези условия как се решава задачата. То е като в математиката - не можеш да решаваш задача с грешни условия или да ги пренебрегнеш. Направиш ли го - бъркаш.
Бъдещето на света е глобализацията, но не тази в момента.
Трябва дискусия, за да се види на какъв принцип функционира днешната глобализация. Защото, според мен, световната финансова система е един измислен модел, който се дирижира, а ние свирим под нечия палка. Когато разглеждаме макроикономическите показатели трябва да знаем, че те са следствие от потенциала. Но в целия свят се работи с тези показатели и обществото се принуждава да вярва на параметри, които са следствие.
На дневен ред е и въпросът: има ли смисъл в България непрекъснато да обсъждаме икономиката на бедността, с цел да станем по-малко бедни? Големият проблем е заровен точно тук. Опитваме се да решим как да бъдем по-малко бедни. Но никой не поставя истинския въпрос: как да променим модела, за да тръгнем напред?
Членството ни в ЕС е рамка, а ако влезем в еврозоната, както сме неподготвени сега, това ще бъде катастрофа за нас. Твърдя го съвсем отговорно.
--------------------------
Проф. д-р Александър Тасев, икономист, бивш зам.-министър на търговията в правителството на Иван Костов. Той е член на екипа на Института за икономическо развитие при БАН, който представи доклада за 2015 г. за икономическото развитие на България.
