Лекар в Дюселдорф е диагностицирал склонност към самоубийство у втория пилот на разбилия се самолет на Джърмануингс. Разхлабването на лекарската тайна обаче не може да предотварти подобни нещастия, твърди Фабиан Шмид.

Седмица след самолетната катастрофа във френските Алпи изглежда, че настъва часът на прибързаните решения и действието. След като се разбра, че вторият пилот, подозиран че умишлено е причинил катастрофата, е бил на терапия заради склонност към самоубийство, се надигат гласове за отмяна на лекарската тайна. Това обаче не е правилният път.
Без лекарската тайна не може да бъдат изградени отношения на доверие между лекар и пациент. Само абсолютната дискретност на лекаря може да гарантира това, всеки пациент открито и честно да споделя своите грижи, болки и страдания с него.
Изключенията от правилото
Това се отнася най-вече до домашните лекари и специалистите. Тоест до тези, които пациентът може сам да избира. От такъв лекар никой на може да очаква да предаде диагнозата или историята на заболяването на някой работодател. Освен това и сега има много изключения за лекарската тайна. Например в случаите, когато това е необходимо за предотвратяване на опасности. Ако един лекар знае, че негов неразумен пациент има намерение да кара автомобил под въздействието на упойващи вещества, трябва да наруши лекарската тайна и да информира полицията. Към категорията на изключенията трябва да отнесем и казуса, при който пилот, проявяващ склонност към самоубийство, продължава да пилотира самолет.
Лекарят обаче трябва да знае каква професия упражнява неговия пациент. И колко голяма е опасността той наистина да посегне на живота си. Ведомствените лекари, които преглеждат служителите на дадена фирма и удостоверяват тяхната пригодност да упражняват професията си, също трябва да спазват лекарска тайна. Но са длъжни да информират работодателя само за това, дали прегледаният от тях служител може да упражнява определена професия или не. Затова обаче лекарят по месторабота трябва първо правилно да диагностицира физическото и психическо състояние на пациента.
"Прозрачният" пациент не е решение
Очевидно точно това не е станало в случая с втория пилот на Джърмънуингс. Пациентът е успял да скрие своето заболяване при ежегодните си профилактични прегледи. Във всеки случай създаването на огромна база данни на пациентите, достъп до която да имат ведомствените лекари, или още по-лошо - работодателите, не е решение на проблема. Един такъв "прозрачен" пациент би бил кошмар не само за защитниците на личните данни.
За установяване на професионалната годност на пилотите, локомотивните машинисти, шофьорите на автобуси или инженерите в атомните електроцентрали помагат само редовните обстойни медицински изследвания за здравословното им състояние. Към тях спадат и психотестовете. Нищо не пречи лекарите по месторабота по-често да вземат проби за кръв и урина и да ги проверяват за наличие на психотропни или упойващи вещества - за да установят дали пациентите са искрени с тях. Само че и това, много моля, трябва да става при стриктно спазване на лекарската тайна!